София - модерен, проспериращ европейски град

 

 

     На 03 април 2009г. се навършват 130 години от обявяването на  София за столица на България. На този ден тя е вписана в протокола на Народното събрание, че се определя за столица. Трети април трябва да бъде обявен за празник на столицата и  да бъде  направено предложение пред Министерски съвет, денят на столицата да бъде неработен за софиянци.Сегашният празник на София  на 17.09 /Вяра, Надежда и Любов/ е прищявка на бившия кмет проф. Янчулев и не отговаря на историческата действителност.
В програмата на ГЕРБ за развитие на Столична община /2007-2009/ основните цели са следните:
• постигане нов стандарт на градска среда;
• целесъобразно и прозрачно финансиране на обществените проекти;
• развитие на модерна  транспартна инфраструктура;
• благоустрояване на общините;
• за по-добър обществен ред и сигурност;
• повече грижа за здравето на хората;
• интеграция на лицата в неравностойно положение;
• подобряване училищната срада и базата за спортуване.
      Целта на този анализ е да  разгледа развитието на София  през последните години, делът и мястото й в националната икономика, а също  и в  исторически аспект, като акцентира на онези моменти  в развитието на столицата , които са дали принос за  опазване на огромното културно-историческо наследство на българите, за повдигане и съхраняване на българския дух и българщината, за опазване на националните цености. Софийската община има активна рола в  борбата за независима българска църква и независима българска държава. Софийската община  още по времето но турското робство е спонсорирала български издателства и български книги, имала е собствена книжарница, купувала е и изпращала  български книги на всички училища и библиотеки. София е един от най-старите европейски градове и е дал много за развитието на европейската цивилизация. След освобождението на България  от турско робство, Столичната община има огромен принос за бурното развитие на страната ни и изравняването ни  с  европейските страни.Ние трябва да се учим от историята си и да се гордеем с нея. Нямаме основание да сме нихилисти, защото ние сме дали своя огромен дял  за развитие на човешките цивилизации. Цивилизацията се е развивала първо в Рим и Изсточна Европа, а по време на Средновековието  и сега е преместена в Западна Европа. За Средновековието се говори и пише като за тъмните векове.
През 9 век в Европа е имало само три държави: България, Византия и Франското кралство.
София има вода и канал още през втория век след Христа. Тя е  първа от  европейските столици, която е електрифицирана и от първите европейски градове,  в които има трамвай. В Сердика има държавна монетарница и са сечени монети още по времето на Марк Аврелии /161-180 година/- втори век след Христа.
Чрез настоящия анализ се  разглеждат някои основни социално-икономически показатели  и се акцентира върху основни проблеми  в динамичното развитие на столицата. Необходимо е да се подобри разбирането за дългосрочното,устойчиво и стратегическото развитие на София-град,  да се очертаят основните области и предпоставки за изграждането на международно-конкурентна бизнес и социална среда, да се посочат неотложните проблеми на столицата, а така също и сферите на ползотворно партньорство между общината и бизнеса.
Настоящия анализ не претендира за изчерпателност, но се акцентира върху  интересни моменти от развитието на Столична община.

І. НАСЕЛЕНИЕ И ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ В СОФИЯ

1. Тенденции в броя  на населението
   Според преброяванията на населението София е претърпяла  значимо повишаване на броя на населението си през годините след освобождението на България.
        Данъчните регистри от XVI в. вече показват числено преобладаване на мюсюлманското население на София: /1524-1525 г./- 915 мюсюлмански домакинства и 317 християнски; в /1544-1545 г./ - 1325 мюсюпмански, 173 християнски и 88 еврейски домакинства; в /1570-1571г/ - съответно по 892, 386 и 126, както и 49 ромски; в 1573 г. - 1017 мюсюлмански домакинства, 257 християнски, 127 еврейски и 37 ромски.
        Ясно се очертава нарастване на населението в резултат на механичен прираст - консумативният и административен център се разраства и като производителен. От 20-те години на XVI в. за пет десетилетия броят на софиянци нараства от около 6000 на над 7000 жители, с изпреварващ ръст на мюсюлманите. Според Петър Богдан в средата на XVII в. в града вече живеят около 55 000 души, от които 30 000 мюсюлмани. През целия XVIII в. чуждите пътешественици споменават за 70 000-80 000 жители на София, цифри, които изглеждат преувеличени. Регистрите за облагането на християните с джизие сочат в средата на XVII в. само 327 глави на домакинства в града.
Мюсюлманското население се появява като миграционна вълна, но и в резултат на високия темп на ислямизиране на местно население. То се групира около множащите се молитвени домове в мюсюлманските махали, чиито имена през XVI в. са многобройни
Многолюдните околни на София села обаче остават с българско население и малката софийска християнска общност постоянно се подсилва от християни, идващи от провинцията.
В историческата книжнина има твърдения, че проникването на християните в мюсюлманските махали на София било санкционирано от властите. Засега има само документи, които показват как произтичащите от смесеното живеене на християни и мюсюлмани в една махала проблеми се решавали на практика. Няма документи за принудително разделяне. 
Избрана за столица, София беше открила изключителни възможности за стопански заетите кореняшки софиянски кръгове и за новонавлизащите отвън в живота на града. Тук се стичаха работоспособните предприемчиви жители на Софийска селска околия и окръг и откъде ли не из България. Бързо и стабилно се формираше основният фактор на градската икономика - нейната жизнеспособна работна сила. От двадесетхиляден град през 1880 г. чрез естествения и чрез механичния демографски прираст през 1900 г. София вече броеше 68 хиляди души, а след десетилетие, през 1910 г., мина стохилядната граница със своите 102 812 души. През последвалите непълни десет години, макар то да беше време на три войни, когато страната и столицата загубиха хиляди свои синове, София пак растеше. Раждаха се и растяха столичани и градът се превърна в най-големия, 150-хиляден град на България, стопански нестихващо най-динамичен. Такова нарастване - от 1900 до края на 1918 г., абсолютно с над 80 000 и относително с повече от 127 % - никой друг град в страната не бе отбелязвал.

2. Динамика на населението в столицата /2001-2007г./
През 2007г. продължава утвърждаването на положителни тенденции в демографското развитие на столицата. Тези положителни тенденции се изразяват в увеличаване броя  на населението, повишаване на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти, намаляване на детската смъртност, увеличаване на средната продължителност на живота.
Все още значими проблеми продължават да бъдат  високото равнище на смъртността, преждевременната смъртност, влошената възрастова структура на населението.
Независимо от това, може да се обобщи, че София излиза от демографската криза, в която се оказа през последното десетилетие на миналия век.
От началото на века населението на столицата расте средно годишно с 10 хиляди души.В резултат на демографските и миграционни процеси изчисленото в края на 2007 година население на София възлиза на 1240788 души, което е 16.2 на сто от населението на страната.Спрямо предходната година  населението на областта  се е увеличило с 2897 души, или с 0.2%.Спрямо 2001г. увеличението е от 5.3 на сто.Това увеличение се дължи основно на положителния механичен прираст. Увеличи се и средната гъстота на населението в София .Областта е най-гъсто населената в страната. През 2007г. 919.8 души живеят на 1кв.км.от нейната територия, при гъстота 873.7 души на 1 кв.км. за 2001г.През 2007г. В страната на 1 кв.км. живеят средно 68.9 души.
Административно област София (столица) се състои от 4 града и 34 села. Към края на 2007 г. в градовете живее 95.4% от населението на областта, или 1183364 души. Делът на селското население е малък - едва 4.6 на сто.
В разпределението на населението по пол жените продължават да са повече от мъжете - 52.5% от общото население. През 2007г. на 1 000 мъже в София се падат 1104 жени.Последната година, през която броят на мъжете  е имал превес над този на жените е 1953г. , когато  на 1000 жени  са се падали 1102 мъже.
Възрастовата структура на  населението е резултат от демографските процеси в миналото и оказва влияние на бъдещото изменение на населението.Остаряването на населението ясно личи при показателя средна възраст на населението, която се покачва. През 1998г. тя е 38.9г., за 2001г. е 39.3г., а за 2007г. средната възраст на населението на областта вече е 39.6 години.
 В последните години се наблюдава  намаляване на относителния дял на младите генерации  (групата на 10-19 годишните), следствие от ниската раждаемост през 90-те години на миналия век. Намалява (с по- бавни темпове) и броят на възрастните хора ( над 65 години), основно в следствие на естественото движение на населението (смъртността). Остаряването на населението  води до промени в разпределението  му по категории под, във и над трудоспособна възраст.
  Относителен дял на населението в София  под, във и над трудоспособна възраст

Години

2001

2005

2006

2007

Общо

100.0

100.0

100.0

100.0

Под трудоспособна възр. - %

14.4

13.1

13.1

13.2

Във трудоспособна възр. - %

63.2

66.9

67.1

67.2

Над трудоспособна възр. - %

22.4

20.0

19.8

19.6

 Намалява населението под трудоспособна възраст. През 2001г. относителният дял на тази група е 14.4%, а към края на 2007г. населението под трудоспособна възраст намалява до 13.2 на сто  от цялото население на областта. Този факт потвърждава  трайната тенденцията за остаряване на населението в София. Върху обхвата на населението на столицата във и над трудоспособна възраст влияние оказват както остаряването на населението, така и направените законодателни промени при определянето на възрастовите граници на населението в трудоспособна възраст.Към 31.12.2007г. населението във трудоспособна възраст в София е 833481 души, което е 17.3 % от трудоспособното население на страната.Спрямо предходната година се е увеличило с 2311 души.Увеличението спрямо 2001г. е от 88032 души, или с 11.8 на сто. Влошаването на възрастовата структура на населението води до постепенно остаряване на групата във трудоспособна възраст. Независимо от увеличението , за възпроизводството на населението в тази група съществуват проблеми във връзка с намаляването на населението под трудоспособна възраст.  Потвърждение на това твърдение са намаляващите стойности на коефициента на демографско заместване: През 2001г. един излязъл от контингента на трудоспособното население се замества от 1.4 лица от групата на 15-19 годишните.През 2007г. стойността на този коефициент (0.87) индикира сериозен проблем при възпроизводството на трудоспособния потенциал на София. При населението на 60-64 години 100 излизащи лица се заместват от 87 души, т.е. трудовият потенциал на столицата намалява с 13 на всеки 100 лица.
  Населението над трудоспособна възраст през 2007г.е 243064 души – 19.6 на сто от общото население на областта и 14.4% от населението над трудоспособна възраст на страната.Спрямо 2006 г. тази група е намаляла с 1959 души, или с 0.8 на сто.
През 2007г. в столицата са родени 13453 деца -18.2 на сто от родените в страната.От тях 13393, или 99.5% , са живородени. Преобладаващи са ражданията на момчета – 52.1%. В сравнение с предходната година броят на живородените в София деца се е увеличил с 612, или с 4.8 на сто. От всички раждания 95.7% са в градовете.    
През последните години раждаемостта в столицата бележи увеличение. Коефициентът на раждаемост от 7.2%о през 1997г.(най-ниската раждаемост в демографската история на София), започва бавно да се покачва през последните 10 години и достига 10.8%о през 2007г. От 2004г. до сега равнището на коефициента на раждаемост е вече е по-високо в столицата от средното за страната.
Коефициенти на раждаемост и естествен прираст на населението в София

Години

Раждаемост (на хиляда души)

Смъртност (на хиляда души)

Естествен прираст (на хиляда души

Тотален коефициент на плодовитост

1997

7.2

12.9

-5.7

1.02

2001

8.6

12.6

-4.0

1.00

2005

9.8

12.7

-2.9

1.13

2006

10.3

12.7

-2.3

1.18

2007

10.8

12.6

-1.8

1.23

 

Формиралата се тенденция на нарастване на раждаемостта в София се дължи  предимно на повишаване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост. В столицата през 2007г. средния брой деца, които една жена би могла да роди през детеродния си период е 1.23 деца (през 2001г. той е едва 1.00 дете), което е твърде далеч от теоретично необходимия минимум за осигуряване на възпроизводство на населението – 2.1 живородени деца от една жена. Но все пак има известен оптимизъм в тенденцията на повишаване на общата плодовитост на фертилните контингенти.
Като се има пред вид, че броят на жените във фертилна възраст в София намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост , може да се констатира, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на раждания на деца от по-висок ранг, т.е. предимно на второ дете.
И през 2007 г. в  общата смъртност сред населението на София не са настъпили съществени изменения, както в нейния обхват, така и в равнището й. Броят на умрелите лица в областта към края на 2007г. е 15623 , или 13.8 на сто от населението на страната. В сравнение с предходната година техният брой е намалял само с 38.
Коефициентът на общата смъртност възлиза на 12.6%о, при 14.8%о за страната, и почти не се променял от 10 години. Смъртността продължава да е по-висока сред мъжете (13.6%о), отколкото сред жените (11.6 на хиляда).
Основна причина за умиранията и през 2007г. остават болестите на органите на кръвообращението. Те формират 61.0 на сто от общия брой смъртни случаи в София. От тях с най-голям дял са случаите на смърт в следствие на мозъчно-съдови заболявания и исхемична болест на сърцето. След тях се нареждат новообразованията – 19.0% от общия брой случаи.
Продължава тенденцията на намаляване на стойностите на детската смъртност. След регистрираното високо равнище на детска смъртност в областта през 1998г. от 11.1 умрели деца до едногодишна възраст на 1 000 живородени, то постепенно спада до 7.6%о за 2001г., 5.1%о за 2005г., за да намалее до 4.7%о през 2007г.
Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1991г. насам в София умират повече лица, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност. През 2007г. абсолютния брой на естествения прираст е минус 2230 души, или минус 1.8%о  , при минус 5.0%о за страната.Това е най-малкото намаление на населението на столицата в резултат на естествения прираст след 1991г.( - 1.1%о).
Движението на браковете и разводите през последните години се обуславя от промените в обществото в следствие на икономически и социални фактори, които му влиаят. Сключените бракове в София (столица)  от 1991г. варира около 6 хиляди.В последните години се наблюдава слаба тенденция на увеличение спрямо 90-те години на миналия век. През 2007г. сключените бракове в столицата са 6468, което е 21.8 на сто от сключените бракове в страната.Броят им е по-малък от сключените бракове през 2006г. с 6.4 на сто. Въпреки слабите положителни нидикации за увеличение на юридическите бракове, все още повечето двойки предпочитат да живеят на семейни начала, без да сключват граждански брак. Предполага се, че събитието се отлага за по-късно. За това говори и непрекъснато повишаващата се средна възраст при сключване на първи брак. При мъжете от областта този показател през 1998г. е 28.0 години , през 2007г тази възраст вече достига 30.0 години. Идентично е положението при жените, където също се наблюдава покачване на средната възраст. През 1998г. възрастта, на която жените сключват първия си брак е 25.0 години, докато през 2007г. тя се покачва на 27,1 години.
  Броят на бракоразводите в областта за 2007г. е 4771, което е с 2029 бракоразвода по-вече от 2006г.В София са разтрогнати 29.2 на сто от браковете в страната, или всеки трети брак се разтрогва.
 По местоживеене основната част от прекратените бракове е сред брачното население в градовете. Там относителният дял е 96.4%, а в селата броят на бракоразводите е 3.6 на сто от общия брой на бракоразводите.
Механичното движение на населението (вътрешната миграция ), оказва силно влияние на броя и структурите на населението в София.
През последните десет години механичното движение в областта запазва относително едно и също ниво, без да се наблюдават съществени отклонения – заселените са винаги повече, отколко изселилите се от нея.Заселват се повече мъже, а се изселват повече жени.  Размерът на положителния механичен прираст е доста голям и варира от 13 до 17 хиляди души на година. Това е обяснимо с факта, че столицата е привлекателно място за живеене заради предлагащите се по-големи вазможности за работа, в сравнение с останалите области. От 2006година, обаче размерът на механичния прираст в столицата е намалял 2 пъти, по данните на НСИ, но фактически София продължава да расте , с което се затруднява изключително много транспорта в столицата. В резултат на механичните придвижвания на населението по територията на страната в края на 2007г. област София (столица) е с положителен механичен прираст от 5127 души . Механичният прираст на мъжете е 2629 души, а на жените – 2498.  Заселилите се на територията на областта към края на 2007г. са 20209 души, а изселилите се са по-малко – 15082 души. Интензитетът на вътрешната миграция (отношение на общия брой на преселванията към броя на населението) в областта за 2007г. е 2.8 на сто, докато през 1998 година е бил 3.7 на сто. 

ІІ.София –просперираща европейска столица

1.София-водещ политически, административен и безнес европейски град
Град София, столицата на Република България, има потенциал да бъде водещ политически, административен и бизнес център за региона на Югоизточна Европа. Реализирането на подобна дългосрочна цел, както е записано в “програмата за развитие на София/2007-2011/ на ГЕРБ” изисква създаването и поддържането на атрактивна и конкурентна бизнес и социална среда, което включва:
• осигуряване на базисна инфраструктура, отговаряща на съвременните световни стандарти; задълбочаване на процесите на сътрудничество между местните и централни органи на управление и бизнеса, с цел повишаване качеството на наличната и изграждане на нова инфраструктура;
• осигуряване на добре балансирано териториално разпределение на жилищните, административните, индустриалните, зелените и другите площи, характерни за един голям град, а така също и добра транспортна и съобщителна комуникация между тях; актуализиране и периодично обновяване на архитектурния план на град София в тясно сътрудничество с пряко засегнатите икономически субекти и жителите на града, а така също стриктно прилагане на приетите правила и стандарти за оползотворяване на пространствата на града и за архитектурни решения, съответстващи на стила и облика на столицата;
• развитие на опростена и добре структурирана регулаторна рамка, която да е стимулираща за започване и развитие на бизнеса, с лесно предвидими изменения за бъдещи периоди;
• възприемане на модерни методи на управление и работа на общинската (и централната) администрация; прозрачност и равнопоставеност в отношенията със стопанските субекти; осъществяване на своевременно, пълно и широко-достъпно информиране на обществеността за всички процеси (подготовка на стратегии, планове, наредби, и други решения и нормативни актове), осъществявани на различните нива на властта;
Развитие на човешкия капитал на жителите на града; предприемане на целенасочени мерки за да се развие човешкия потенциал на столицата до конкурентни нива в международен аспект – разширяване на възможностите и на стимулите за обучение през целия живот (от страна, както на институциите предлагащи такова обучение, така и на бизнеса); въвеждане на система за оценка на качеството (акредитация), както на средните така и на висшите училища, отговаряща на европейските стандарти; подобряване на образователната инфраструктура и на международното сътрудничество и др.;
• развитие на инфраструктура, базирана на нови технологии и насочена към стимулиране изграждането на икономика, базирана на знанието – осигуряване на необходимата среда за развитие на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), създаване на предпоставки, стимулиращи иновативността на бизнеса, а така също трансфера на знание, технологии и техники, и тяхното пазарно приложение (know-how);
Столичната община, чрез приемане и допълнително детайлизиране на тази визия и разработване на активна политика по нейното постигане, може да бъде катализатор за ускоряване на развитието в тези и в други свързани области, чрез активно сътрудничество с бизнес организациите, с органите на централната власт, а така също и чрез международно сътрудничество с други общини и организации.

2. Динамика на основни икономически показатели за  София
Столицата на България има статут на една от 28-те области на страната. Тя е водещ социално-икономически, политически и административен център, като седалището на всички органи на централната власт се намира на територията на града.
София заема ключово място в националната икономика. Градът представлява 17% от населението на страната и допринася за създаването на 1/3 от брутния вътрешен продукт. Преходният период на България, намери отражение в две основни насоки на структурни изменения на икономиката на София:
• увеличаване дела на услугите в местната икономика; и
• преструктуриране на собствеността в реалния сектор от обществена към частна.
През последните няколко години се наблюдава увеличение на жителите на града както и на добавената стойност, която те произвеждат. Населението на столицата нараства едновременно с процес на бързо намаляване на населението на страната като цяло. Заедно с това производителността на столичния регион се повишава чувствително. БВП на човек от населението в текущи цени е 1.5 пъти по-висок от средния за останалата част на страната през 1997 г., а през 2005 г. е 1,95 пъти по-висок в полза на София.Брутният вътрешен продукт постоянно се повишава с изпреварващи темрове в сравнение с този за страната.За 2001г.  БВП на човек от населението за страната е 3574 , 2005г. е 5529лева , а за столицата е съответно -6898лева за 2001г. и 10811 лева за 2005г.,а за 2006г. е 13318 лева.                                  
 Делът на София в БВП на страната е 27% през 2000 г., а през 2005г. вече е 30,9 % от общия БВП за страната. Безработицата в София е 1,8% за 2007г. или 3 пъти по-малка от тази за страната.
 
Столичната община обхваща 1.2% от територията на страната, но в региона е съсредоточена 17.3% от работната сила на България. Гъстотата на населението е една от високите за страната, но като цяло е типична и дори по-ниска от тази в други големи градове. Столицата генерира над 30% от общите данъчни приходи на правителството, като градът се характеризира с по-висока заетост и по-ниска безработица от средните за страната коефициенти.

Основни показатели за демографското, социалното и икономическото развитие

 

 

на столицата  през периода 2003  - 2007 година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2003

2004

2005

2006

2007

 

 

Население към 31.12. - брой

1208930

1221157

1231622

1237891

1240788

 

 

Гъстота на населението - човек на кв.км

896,2

905.3

913.1

917.7

918.7

 

 

Средна възраст на населението - години

41,1

40,2

40,6

40,3

39,6

 

 

Темп на демографско остаряване на населението - %

97.5

97.4

96.8

98.9

99.0

 

 

Раждаемост - %0

8,9

9.0

9.8

10.3

10.8

 

 

Смъртност - %0

12.5

12.6

12.7

12.7

12.6

 

 

Детска смъртност -%0

6,6

6.0

5.1

4.4

4.7

 

 

Естествен прираст на населението -%0

-3.6

-3.6

-2.9

-2.3

-1.8

 

 

Коефициент на възрастова зависимост - %

38.3

37.5

36.8

36.7

37.2

 

 

Демографско заместване -%

127.8

121.6

115.7

97.2

87.2

 

 

Тотален коефициент на плодовитост

1,5

1,5

1,13

1,18

1,23

 

 

Население: под трудоспособна възраст - брой

164108

162096

161206

161698

164243

 

 

                  във трудоспособна възраст - брой

153597

806713

823971

831170

833481

 

 

                  над трудоспособна възраст - брой

256406

252348

246445

245023

243064

 

 

Жилищна площ на човек от населението - кв.м

17.1

17.0

17.0

16.9

17.0

 

 

Лекари към 31.12. - брой

6172

6099

6252

5992

5844

 

 

Стоматолози към 31.12. - брой

1562

1587

1619

1588

1471

 

 

Наети по трудово и служебно правоотношение - среден годишен брой

471744

482511

519624

569403

.

 

 

Средна годишна заплата на наетите по служебно и трудово правоотношение-лв.

4237

4641

5141

5842

.

 

 

 Безработица - %

 

 

 

 

 

 

 

  От регистрираните безработни в

 

 

 

 

 

 

 

  бюрата по труда към 31.12. 1

3.5

3.2

2.8

2.0

1,80

 

 

  От  наблюдението на работната сила2

11,7

10.0

7.6

6.2

3,6

 

 

Общ доход на лице от домакинството - лв.

2225

2585

2702

3012

3873

 

 

Среден годишен размер на една пенсия

1239.21

1381.49

1442.81

1580.66

 

 

 

 Основни показатели за демографското, социалното и икономическото развитие

 

 

на столицата  през периода 2003  - 2007 година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

/ Продължение и край  /

2003

2004

2005

2006

2007

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Паричен потребителски разход на лице от домакинството - лв.

1799

2036

2256

2419

3076

 

 

Брутна добавена стойност по сектори: - млн.лв.

8596

9648

10911

13443

.

 

 

   Селско и горско стопанство - млн.лв.

52

57

46

53

.

 

 

   Индустрия - млн.лв.

2416

2469

2378

2679

.

 

 

   Услуги - млн.лв.

6128

7123

8487

10711

.

 

 

Брутен вътрешен продукт по текущи цени - млн. лв.

10054

11548

13259

16444

.

 

 

Брутен вътрешен продукт на човек от населението - лв.

8368

9504

10811

13318

.

 

 

Разходи за придобиване на

 

 

 

 

 

 

 

материални дълготрайни активи - млн. лв.

3598

4475

5822

7696

.

 

 

Придобити материални дълготрайни

 

 

 

 

 

 

 

активи - млн. лв.

3532

3732

4887

6602

.

 

 

Продукция на промишлените

 

 

 

 

 

 

 

предприятия и поделения - млн. лв. 3

6458

6680

6232

6433

.

 

 

Индекси на потребителските цени в Р. България

 

 

 

 

 

 

 ( декември към декември на предшестващата година)

105.6

104

106.5

106.5

112.5

 

 

Средногодишни индекси на потребителските цени в РБългария (предшестващата година=100)

102.3

106.1

105.0

107.3

108.4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1Източник: Агенция по заетостта към Министерството на  труда и социалната политика.

 

 

 

 

2Средногодишни данни

 

 

 

 

 

 

 

3Без производство и разпределение на електроенергия.

 

 

 

 

 

 

 

Характерна особеност за разпределението на брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори е значителният дял който заемат услугите в местната икономика, а именно 71.3% за 2002 г.,  а за 2006 г- 79,6%, като този дял е най-висок от всички области на страната. Индустрията допринася с 28% към БДС на региона, а делът на аграрния сектор е незначителен (0.7%). Превръщането на местната икономика в доминирана от услугите е резултат от процеса на де-индустриализация на областта през последните 15 години.
София е и основен притегателен център за чуждите инвеститори у нас. За периода 1992 – 2004 г. повече от половината от ПЧИ (около 56%) в България са насочени към София, като за периода 2002 – 2004 г. техният дял достига почти две трети от общата им стойност за страната (около 64%). Покачващият се дял на ПЧИ в София е основен фактор за устойчивото и ускорено развитие на местната икономика, но също така и индикатор за високия интерес на международните компании да инвестират в региона. Очакванията са потокът на неприватизационни чуждестранни инвестиции в града да нараства през следващите години, мотивирани от пълноправното членство на страната в Европейски съюз и предлаганите висока сигурност и възвръщаемост и ниски данъци.
Макар и най-бързо развиващата се и най-голямата област, просперитета на град София остава в тясна зависимост от общата макроикономическа стабилност и мерките на централните органи на властта, насочени към устойчив икономически растеж и благоденствие на нацията. В международен аспект София е все още е далеч от столичните икономики на други страни от ЦИЕ. По данни от 2001 г. София произвежда най-ниския БВП на човек от населението, а коефициентът на изпреварване на столицата спрямо останалата част на страната е един от ниските спрямо другите държави, нови членки на ЕС. Коефициентите на икономическа активност и на заетост на населението на града са също сравнителни ниски в София, като изпреварват единствено съответните за Вилнюс. Броят на жилищата в българската столица е също така недостатъчен при отнасяне към населението на града, като показателят „средна обитаемост на жилище” е отново висок, на второ място след Вилнюс.
 

Международни сравнения по някои социално-икономически показатели

Социално-икономически показатели

                                                   София Братислава Варшава Вилнюс Прага  Рига

Местно население, хил., 2001г.188               429         1 6105    541    1169     757

Иконом. активно насел., хил.    567                238           788      258      635     372

Обща заетост, хил., 2001          501                 308        1 029      208      698      370

Коефициент на икон.активност 57.7%      55.5%      48.9%    46.5%   4.3%59.2%

Коефициент на заетост                42.2%      71.8%      63.9%  37.4%  59.7%48.9%

БВП на човек от насел., за града, в евро, 2001г.

                                                       3 610       13 722    11 693     8202  15765   6 520

БВП на човек от населението, за страната, в евро, 2001г.

                                                       1 900         4300      4700      3900   6600     3 900

Съотношение между столицата и страната на показателя "БВП на човек от населението"                                   1.9             3.2        2.5          2.1       2.4        1.7

Общ брой на компаниите, хил., 2001г.

                                                        43.8           17.4   213.7        48.0       76.1    22.0

Брой на жилищата, хил., 2001г.

                                                         469                        715          205         543    251

Средна обитаемост на жилище      2.5                          2.3          2.7         2.2     3.0

Брой на домакин., хил., 2001г.       430          189        758         228        545    251

Източник: НСИ, Евростат, собствени изчисления
   Необходимо е:
• Разработване на конкретизирани „планове за действие” по определени проблемни области, обвързани със срокове, задължения, отговорности и детайлизиран бюджет;
• Създаване на работни групи за подобряване на взаимоотношенията с държавните по отношение изготвянето и реализирането на бюджета на София, основни инфраструктури проекти и важни проекти за чуждестранни инвестиции;
• подобряване на работата по управлението на инвестиционната активност на Столичната община за привличане на чуждестранни инвеститори и участие в международни проекти за развитие.
3. Регулативни режими – необходимост от повече прозрачност и експедитивност в работата на администрацията
От проучванията сред бизнеса се открои като едно от главните препятствия пред стопанската инициатива в столицата прекомерните регулации на бизнеса. Високите разходи в пари и време, свързани с ненужно усложнените и рестриктивни или неустановени бизнес регулации, са посочени от бизнеса като един от трите главни проблема пред предприемачеството в столицата. Според допитването до бизнеса,таксите за лицензиране и разрешения могат да варират до 400% между 24-те района на столицата. Разрешението за отваряне на малък магазин включва около 20 процедури, а на кафене дори двойно повече.Този процес е изсточник на огромна корупция и рекет върху всеки,който е дръзнал да прави някакъв дребен бизнес.Има закон , приет от народното събрание да бъде премахнат действащия с наредбички /подзаконови актове/ режим за пускане в експлоатация на магазин, на той не се изпълнява , което противоречи на конституцията.Столична община в светлината на Лисабонската стратегия във връзка със световната икономическа криза трябва с една  наредба да задължи всички свои общини  да се изпълнява закона.В Германия всеки, който направи малка фирма , държавата го подпомага безвъзмездно с 600  евро на месец една година.
Въпреки че броят на лицензионните и разрешителни режими трябва да бъде преразгледан и оптимизиран, това, което представлява проблем за бизнесмените на територията на общината е периодът на валидност на издавания документ, периода на разглеждане на документите, както и прекалено честата промяна в нормативната уредба на административните режими. Процедурата на издаване на разрешения е продължителна и средно отнема между 1-2години, докато минеш през фирмите на главния архитект  на райна и ти вземат за едно малко магазинче около 2000 евро. Разходите в пари и време за получаване на необходимия документ се оценяват от бизнеса между 2000 и 3000 евро. Споменават се и случаи на прилагане на допълнителни, неформални условия (като спонсориране на общинска институция например) за получаване на исканото разрешение за дейност. Всичко това създава впечатлението за корумпираност на администрацията.
Средният брой на необходимите лицензи и разрешения за една фирма е 5,51. Повечето от тези лицензи и разрешения са срочни и подлежат на подновяване (61,1% от участвалите в изследването фирми отбелязват средна продължителност от 2 години В международен план това нарежда страната на второ място сред страните в преход (след Казахстан) по средни разходи за лицензиране и е 3,5 пъти по-висока от тези в Латвия например. Особено много критики по отношение на последното се отправя към общинския отдел по архитектура, чиито решения са характеризирани от бизнесмените като непостоянни и често променящи се. Продължителните процедури на издаване на разрешения или лицензи се съчетават неблагоприятно с периода на тяхната валидност. Времето, в което трябва да се извърши регистрацията на търговските обекти е 30 дни, след набавяне на всички необходими документи. Но основният проблем за търговците е времето по набавянето на всички необходими документи за съответствие на обекта, съответно с нормативните изисквания на РДНСК, ХЕИ, ДВСК, РИОПС, ПАБ и
1. Според проучване на Foreign Investment Advisory Service (FIAS), проведено от социологическа и маркетингова агенция Витоша рисърч СДВР. Валидността на удостоверение за регистриране на търговски обект е безсрочно само за случаите, когато имотът е собственост на лицето, извършващо търговската дейност, и за срока на договор, когато имотът се ползва по силата на наемен или друг договор. При изтичане на наемния договор търговецът преминава през цялата първоначална процедура. Тъй като е честа практика наемните договори да се сключват с продължителност от една година, то удостоверението за регистриране на търговски обект трябва да се подновява всяка година.
Друг проблем, който се отбелязва от бизнесмените на територията на общината, е относително ниската прозрачност при работата на администрацията
2. Възможно е администрацията да откаже регистрация без да се обоснове причината за отказа на основата на действащи нормативни разпоредби. По отношение на прозрачността на работа и на вземане на решения общинската администрация има най-лоша оценка от страна на предприемачите в сравнение с всички останали институции (сред които данъчна администрация, НОИ, ВиК и др.), а заедно с това услугите, предоставяни от общинската администрация, се оценяват като извършвани с лошо качество. Обобщената характеристика на предприемачите за работата на общинската администрация е с относително най-лошо качество, компетентност и с най-ниска прозрачност на вземаните решения.
Въпреки икономическата цена на административното регулиране, то е необходимо за защита на потребителите, за гарантиране на конкурентната среда, за опазване на обществения ред, за защитата на правата и собствеността на гражданите и фирмите, и за опазване на околната среда. Намирането на оптималният баланс между регулиране и икономическа свобода е големият въпрос на реформата на административното регулиране на бизнеса. Целта на реформата в административното регулиране трябва да бъде замяната в най-голяма степен на регулациите с икономически стимули.
Необходимо е:
Столичната община се ангажира с редица мерки за подобряване на административното обслужване и намаляване на регулативните бариери пред бизнеса. С цел да се намалят административните бариери пред стартирането и воденето на бизнес, Стратегията за развитие на гр. София предвиди цялостен преглед на регулативната уредба по регистриране и пререгистриране заедно с лицензионните и разрешителни режими, вкл. разрешителни за строеж, и нейното облекчаване и оптимизиране.
• изграждане на консолидирана система за обслужване на бизнеса между всички столични общини;
• въвеждане на електронно обслужване на фирмите;
• електронна система за необходимите документи за извършване на определена дейност, в която своевременно да се въвеждат настъпилите нормативни промени;
• обслужването на едно гише.
• подобряване на работата на администрацията, повишаване на нейната експидитивност, прозрачност и т.н.;
• стабилизиране на нормативната уредба и намаляване до възможния минимум на промените в нормативните документи. Бизнесът отделя прекалено много време за да следи промените в нормативната база;
• въвеждане на принципа за „мълчаливо съгласие” и в работата на общината.


3.Инфраструктура и услуги
Устройството, архитектурата и пространствената структура на град София носи белезите на историческото развитие на региона. Жилищни квартали, обхващащи еднотипни блокове и центрове за услуги от комунистически тип съществуват наред с новоизградени бизнес сгради, логистични центрове и пазарни центрове в модерен европейски стил. На лице е тенденция към изпреварващо развитие на центъра на града по отношение на строителството и архитектурата спрямо неговата периферия.
Общинската администрация си постави за цел да подобри качеството и достъпът до наличната инфраструктура, социалните и административните услуги, които предлага:
• Сред предлаганите инфраструктурни услуги са доставка на питейна вода и вода за индустриални нужди, канализация за отпадъчните води, доставка на топлоенергия, градски транспорт, изхвърляне на сметта, поддържане на зелените площи на града;
• Социалните услуги предлагани от общината са в областите здравеопазване, образование, социални грижи и подпомагане;
• Сред административните услуги предоставяни на гражданите са поддържане на регистри и управление на общинския жилищен фонд (отдаване под наем и извършване на покупко-продажби), а тези за бизнеса включват издаване на лицензии и разрешителни за определен вид дейности, приватизация на общински предприятия, транзакции с недвижима собственост, планиране на градската пространствена структура.
 Стратегията  на общината  трябва да включва следните проритетни направления;  поддържане на зелените площи;  хигиенизиране и почистване на жилищните квартали;облекчаване на трафика от коли,  поддържане на уличната настилка, извозването на сметта, уличното осветление, обществения транспорт и административните услуги.

4. Работна сила, работна заплата и безработица в столичния град
Работната сила в София наброява 593.3 хил. души в края на 2004г. Заетите лица са 533.9 хил. души, което представлява почти 18% от общата заетост на страната. Безработните в столицата са били 59.4 хил. души, а нивото на безработица е било 10.0% и е малко по-високо от средното за страната. В същото време, обаче, данните на Агенцията по заетостта за регистрираните безработни показва малко по-различна картина. Според административната статистика безработните в края на декември 2003г. са били едва 17.6 хил. души, а нивото на безработица е било 3.2%, а за 2007г.-1,8%. Така административната статистика характеризира столичният град като регион с твърде ниска безработица, сравним по този показател с много от развитите региони в Европа.
  Столичната икономика е една от най-динамично развиващите се в страната, което се отразява и на нейния регионален трудов пазар. След като в началото и средата на деветдесетте години на миналия век заетостта в столицата намаля, през последните 6-7 години тя постепенно започна да се възстановява и според данните на НСИ ако тази тенденция се запази към 2010г. ще се възстанови равнището на броя заети от първите години на преход в страната.
Близо три четвърти от заетите в столицата /73.1% /са заети в сферата на услугите, а 24.8% от заетите са в индустриалния сектор. Практически в София-град аграрната заетост е изключително ниска. В същото време заетите в сферата на услугите за цялата страна е 47.3%, а в индустриалния сектор – 27.2%. Изключително високият дял на броя на заетите в услугите в гр. София се дължи на неговото административно положение на столичен град, което допринася за динамичното развитие на редица подотрасли на сектора като финансови услуги, консултантски услуги, търговия, съобщения, транспорт и др. Освен това гр. София се явява най-големият културен, образователен и здравен център в страната, както и седалище на почти всички институции на държавното управление.
Населението на гр. София е относително добре образовано. Според данните от преброяването от март 2001г. делът на лицата с образование по-високо от средното (висше или полувисше) е 27.3%, а на лицата със средно образование – 42.2%. Така лицата със средно или по-високо образование представляват близо 70% от населението на столичния град, което е близко до средния им дял за страната 71.7%. Все пак трябва да се отбележи, че делът на лицата с образование по-високо от средното е с 5.5 процентни пункта по-висок от средния за страната. Делът на неграмотните лица за цялата страна е 1.8%, докато в гр. София техният дял е незначителен (0.4%). Сравненията с ЕС показват, че делът на населението със средно и по-високо образование в гр. София е малко по-високо от средното равнище за ЕС (68%), както и делът на населението с висше образование е по-висок от средния показател за ЕС (21,8%) и от този на новоприсъединилите се страни, който се оценява като изключително нисък (14,8%). В същото време, обаче, трябва да се отбележи, че столичните региони на страни като Англия, Белгия, Финландия, Франция и др. имат по-високо натрупване на население с висше образование (около и над 35%) от българската столица.
Образователната структура на заетостта в столицата показва, че създадените работни места в града са преимуществено за добре квалифицирани и образовани лица. През последното тримесечие на 2004г. над 45% от заетите в гр. София (45.8%) са с висше образование (25.9% средно за страната) и близо половината (49.2%) са със средно образование (55.5% средно за страната). Едва 5% от заетите в гр. София са с основно и по-ниско образование (18.6% средно за страната). На пръв поглед, въпреки относително добрите възможности за намиране на работа в този най-динамичен трудов пазар на България, лицата без добро образование или квалификация нямат особено добри шансове за заетост.
Високите шансове за намиране на работа са единият фактор, привличащ граждани от други региони на страната да мигрират към столицата. Друг фактор, отново свързан с пазара на труда, е нивото на заплащане. Средномесечната работна заплата за 2003г. в София е 353 лева и е надвишавала средната за страната с близо 30%. Интересно е да се отбележи, че през последните години, когато България реализира няколко последователни години на относително висок икономически растеж, разликата между средното заплащане в страната и нейната столица постепенно се увеличи. Ако през 2000г. заплащането в София е било само с 13.5% по-високо от средното за страната, то три години по-късно тази разлика се е увеличила около два и половина пъти. За разлика от други области (като Врачанска, Старозагорска и отчасти Бургаска) където също се регистрира средно заплащане по-високо от средното за страната и това се дължи на доброто заплащане в малко на брой фирми, то в гр. София се наблюдава относително високо за страната заплащане в много голям брой фирми, които не са съсредоточени само в един-два отрасъла или дейности. 
 

Средномесечно заплащане за България и град София (лева, по цени от текущата година)

                         

2000

2001       2002

2003      2004   2005   2006

България

238.00

240.00

257.58

273.33 292,4   323,7 360,3

Гр. София

270.17

297.50

324.00

353.08 386,8   428,4 486,8

Разлика

32.17

57.50

66.42

79.75     94,4   104,7  126,5

 
Въпреки че в столицата приходите и стандартът на живот са по-високи тези в останалата част от страната, ключовите демографски показатели и данните за бедността отразяват неблагоприятните ефекти на рецесията от 90-те години – градът и неговите жители все още преодоляват последиците от този период. Доходът от труд е много по-нисък от съответния не само за европейските столици, но и спрямо средния за европейските страни. Среден месечен доход от труд равняващ се около 200 евро (ако приемем, че реалния доход е малко по-висок от официално отчитания от НСИ) не само че е несъпоставим със средното заплащане в другите европейски страни, но е и по-ниско от официалната минимална работна заплата там. Като изключим балтийските републики, където минималната месечна работна заплата е между 120 и 160 евро, както и Полша, където тя е около 180 евро, в почти всички страни от ЕС минималната месечна работна заплата е по-висока от 200 евро, като в Ейре, Великобритания и страните от Бенелюкс тя надхвърля 1200 евро.
София, поради по-високото заплащане и по-добри шансове за намиране на работа, е притегателен център за жителите на всички останали региони в страната, но по същия начин, страните от ЕС са притегателен център за всички жители на България, вкл. и тези от София. Създава се възможността София да бъде удобно място за придобиване на образование, квалификация и начални професионални умения, след което те успешно да мигрират към трудовите пазари на страните от ЕС. По този начин миграционните потоци от страната към столичния град могат да имат продължение като миграционни потоци от София навън от България.

5. Образование
Столицата е привлекателен център за жителите на другите региони в страната не само поради добре функциониращия регионален трудов пазар, но и поради сравнително по- добрите услуги, предлагани в града. През 2003г.5 в София има 274 детски градини, в които работят 2 433 детски учители и се посещават от 29 317 деца. Средната посещаемост на една детска градина в столицата е от около 107 деца, докато средната стойност на този показател за страната е от около 61 деца. В гр. София има общо 306 училища (около 9% от училищата в цялата страна), от които 217 са общообразователни, 55 са за придобиване на определена квалификационна степен на средното образование и 10 специални училища. Това, което трябва да се отбележи, че в София са съсредоточени около половината от учебните заведения за придобиване на образователна степен по-висока от средното образование. В столицата са разположени 5 от общото деветте самостоятелни колежа в страната и 19 от общо 42 университета или специализирани висши училища. Въпреки че училищата в София са едва около 9% от тези в цялата страна, в тях са заети 21.5 от преподавателите в страната, а половината от преподавателите във висшите учебни заведения са заети в гр. София. Една пета от всички учащи се обучават в гр. София, като около 40% от всички лица, получаващи образователна степен над средното образование, учат в столичния град.
Разходите за образование са най-голямото разходно перо в бюджета на столичната община. От тях около 86% са финансирани със субсидия на държавния бюджет по линия на държавно приетите разходи, а останалата част са разходи за финансиране на общински дейности по образованието или за дофинансиране на държавните дейности в тази област.

 Характеристики на образователната система в София и в страната

 

България

Гр. София

Учебна година

2000/2001

2003/2004

2000/2001

2003/2004

Брой на учащите се - общо

1318538

1245305

258018

244508

в т. ч. в общообразователни училища

867354

795919

125943

121142

в университети и специализирани институти

227223

207340

98412

88682

Преподаватели - общо

107355

99087

23848

21390

в т. ч. в общообразователни училища

63752

56459

9452

8830

в университети и специализирани институти

21162

20218

11252

9692

Брой на учебните заведения

3585

3370

314

306

в т. ч. общообразователни училища

2843

2696

219

217

Университети и специализирани институти

41

42

17

19

Източник: НСИ
Проблемите на образователната система в София са подобни на тези, характерни за цялата страна. През последното десетилетие се наблюдава постоянно намаляване на броя на учениците в общообразователните училища. От учебната 2000/2001 до учебната 2003/2004 година броя на учещите в софийските общообразователни училища е намалял с 3.8%, докато намалението на техния брой за цялата страна за същия период от време е от 8.2%. Основна причина за намалението на учащите в общообразователните училища е неблагоприятната демографска тенденция в страната и постоянното намаляване на броя на децата. Все пак, съществуват и други фактори, които също съдействат за намаляването на броя на учащите в страната и в частност в столичния град. Към тях се отнасят главно отпадането на ученици както и тези, които изобщо не са обхванати от системата. Основните причини за отпадане на учениците са нежеланието им да учат и семейни проблеми, като семейните проблеми са в основата на около 70% от отпадането на ученици от системата. По степени най-голям е процента на отпадналите в прогимназиалния етап на обучение в общообразователните училища – около 33 % от общия брой.
Броят на необхванатите от системата ученици не се наблюдава от НСИ, но според различни изследвания той непрекъснато се увеличава. Това се дължи предимно на ниския коефициент на записване на децата от малцинствата. Проблемът с отпадналите и необхванатите ученици е много сериозен от социална и икономическа гледна точка и създава дългосрочни проблеми с квалификацията на част от работната сила в дългосрочен аспект.
Образователната система също така има проблеми, свързани с технологичната база и квалификацията на преподавателите. Поради ограничените финансови ресурси на републиканския и общинските бюджети ИКТ не навлизат достатъчно бързо в образователния процес. Този проблем е много по-силен за селските райони на страната, но дори и в рамките на столичната община може да се направи много повече. Освен това липсват достатъчно нововъведения във връзка с новите цели на базисното образование и съществуват проблеми с подготовката и квалификацията на учителите за новите цели на базисното образование.
Проблем при професионалното образование са и трудностите при оценка на качеството на учебните заведения. Не съществува единна система за измерване и оценка на състоянието на професионалното образование. Системата за оценяване на завършващите ученици в момента не позволява да се оцени в перспектива развитието на професионалното образование в България и да се сравни с това на ЕС. Липсва на балансираност в програмите за обучение. Общообразователните предмети най-често се преподават в първите няколко години от обучението в професионалните училища, оставяйки последните години на професионална подготовка. По този начин възможностите на учениците от професионалните училища за продължаване на образованието във висшите училища са по-ограничени.
Наблюдава се силен спад в общия брой на студенти през последните няколко години (с изключение на студентите – докторанти), особено след 1998/1999 г. Основните причини за това са увеличаването на българските студенти, обучаващи се в университети извън страната, както и девалвацията на висшето образование у нас. В структурно отношение основното изменение е чувствителното намаление на учащите се в степен “специалист”.
Ако се разгледа дела на населението между 20 и 29 годишна възраст (счита се, че нормално това е средната възраст на лицата, обхванати от висшето образование) и се направи съпоставка с този дял в страните от Европейския съюз, се вижда, че България изостава по този показател. Средното равнище на учащи се между 20 и 29 години в страните от ЕС е 22.2 %, докато у нас то се движи около 15-16 %, като се наблюдава и лек спад през последните години с изключение на 2002 и 2003. Необходими са мерки за стимулиране участието на населението в най-високата степен на образователния процес и промяна на регулациите за прием във висшите училища, които същевременно да повишат качеството на висшето образование. Следва да се проучи много внимателно необходимостта на пазара на труда от различни видове специалисти и на тази база да се изгражда стратегия за по-нататъшно развитие на сектора на висшето образование. Нарушена е връзката между академичните среди и бизнеса, която би улеснила идентифицирането на необходимите специалисти в съответните области и броя студенти, които трябва да влизат всяка година в обхвата на висшето образование. Не се прави анализ за връзката между нуждите на трудовия пазар и сектора на висшето образование.

Усилията трябвя дя бъдат насочени към;
• Общината да инициира срещи между представители на академичните среди и на бизнес организациите, на които да се обсъдят бъдещите насоки и нужди на развитие на образованието в града;
• Използване на различни формати за диалог и консултации, които да включват представители на образователната система, бизнес институциите и столичната община, на който да се обсъждат и предлагат основни насоки и мероприятия за подобряването на образователната система в столицата и по-пълното й приближаване до нуждите на съвременния бизнес;
• Обсъждане на мерки за подобряването участието на частния сектор и на общината в образователния процес чрез различни форми на финансиране, предоставяне на инфраструктура и др. Разработване на форми за по-активно ангажиране на бизнеса във формирането на насоките на развитие на образователната система в страната и най-вече на професионалното и висше образование (стипендии, платени разработки, работни платени стажове,обучение през целия живот и др.).
Стимул за развитието на обучението през целия живот дава поставената от Европейския съвет в Лисабон през 2000г. стратегическа цел: “обединена Европа да стане най-конкурентоспособната и динамично развиваща се икономика на познанието в света, способна да постигне устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване”. Отчитайки реалната демографска ситуация в съюза, както и перспективите за развитие на заетостта и пазара на труда, Европейската комисия декларира, че постигането на тази цел в значителна степен зависи от продължаващото през целия живот образование и професионално обучение.
Значението на обучението през целия живот все още не е достатъчно осмислено в България. Делът на хората, участващи в поне една форма на обучение е относително нисък, като особено нисък е делът на лицата, участващи в неформално обучение. Недостатъчно силно е и участието на хората между 15 и 29 г. в образователния процес. Наблюдават се големи диспропорции между обучаващите се в градовете и селата.
Съвременното самостоятелното обучение несъмнено е свързано с наличието на поне един персонален компютър в жилището на дадено домакинство. Поради ниските доходи в страната българските домакинства са далеч назад по този показател в сравнение с други европейски страни, както стари членки на ЕС, така и новоприсъединили се. В София делът на домакинствата, притежаващи компютър е най-висок в сравнение с останалите градове на страната, но е около два пъти по-нисък от този в някой големи градове на овоприсъединили се страни, и около седем пъти по-нисък от делът на домакинствата в градове, където този показател е най-висок.

 Дял на домакинствата, притежаващи персонален компютър

Град

% от всички домакинства

Дрезден

66.9

Франкфурт

65.2

Хелзинки

62.4

Мадрид

41.9

Брюксел

41.7

Дъблин

39.5

Град

% от всички домакинства

Виена

36.7

Лайпциг

28.2

Рига

23.6

Прага

20.7

Талин

20.7

Бърно

18.6

Братислава

17.7

София

9.8

Варна

8.4

Пловдив

6.2

Бургас

6.7

Плевен

5.7

Русе

5.5

Видин

3.5

 • Създаване на маркетингова програма на града, която да информира и насърчава потенциалните инвеститори относно наличните възможности в ключови бизнес насоки (офис пространство, индустриални зони, бизнес паркове, финансиране, пазар и продуктова реализация, възможности за клъстериране и вертикално и/или хоризонтално сътрудничество), а така също и детайлизиране на отраслово ниво;
• Отделяне на особено внимание на мерки за подпомагане на развитието на хоризонтални връзки между различните общности в града свързани с икономика на знанието – бизнес, университети, средни училища. Да се съсредоточат усилията върху подпомагане на съществуващи инициативи и за тяхното разрастване, като се избягва дублиране на функции;
• Извършване на допълнителни изследвания относно пречките и предложенията на бизнес средите и начините, по които може да се подобри дейността и сътрудничеството на местната администрация във връзка с въвеждането на електронно управление;
• Възпитаване на способност и желание за непрекъснато образование и самоусъвършенстване.

6. Някои неотложни проблеми на Столична община
Първият генерален план на Столична община правен  през 1879г.преди 130 години и е бил разчетен за 100 каруци , а днес  столицата е двумилионен град с около 1,5 милиона броя коли по улиците.Пределно ясно е,че в този си вид с този градоустройствен план, с това хаотично развитие  столицата неможе да  продължава да се  развива и неможе да отговори на европейските изисквания   за модерен европейюски град.Необходими са стратегически решения за бъдещето развитие на София.
  Какво трябва да се направи?
 Първо –Нов градоустройствен план, като се използва опита на  другите европейски столици.Всички европейски столици имат стара част и нова част. Софийското поле е около 1000 кв. км и може да събере град като Лос Анжелис, който е 16 милиона или две Българии.Необходимо е  да се изнесат министерства и ведомства извън центъра на града в ново сити.За целта трябва ново грандиозно решение чрез генералния план на София ,като  се направи първо инфраструктурата,широки булеварди по 70 метра с по няколко платна, зелени площи , метростанции ,вода, канал, отопление и паркинги.Постепенно да се изнесат в ново сити министерствата и ведомствата и сегашния център  с тесните си улички ще се освободи  от самосебе си.Неможе да се събарят сегашните стари постройки, тъй като  това ще струва по-скъпо ,отколкото  да се построят нови.Да се овяви коонкурс за проект на ново сити.Да се привлекат чуждестранни архитекти.
   Причините за големия трафик в София е, че София е единствена ,която се развива с бързи темпове и от цялата страна пристигат тук за да търсят работа и за да живеят.Друга причина е много високите цени на градсия транспорт, на маршрутките и на такситата и на хората им излиза по-евтино да се возят със собсвените си коли.Във всички европейски страни градският транспорт се дотира от държавата.У нас ако пътува дори и един човек на по-дълго разстояние ,то по-евтино ще му излезе със собствена кола , ако е на газ.
Повечето големи европейски градове се сблъскват със сходни проблеми - замърсяване, задръствания, шум. Някои европейски столици като Рим, Лондон и Стокхолм вече въведоха мерки като например "зелени зони" и пътни такси с цел подобряване на т. нар. "градска мобилност". Възможно ли е подобни мерки да се координират на европейско ниво?
Според докладчика Reinhard Rack (ЕНП-ЕД, Австрия) ЕС трябва да начертае цялостна стратегия относно градската мобилност,  водеща до намаляване на  употребата на частни автомобили и насърчаваща по-добър градски транспорт. Целта е да могат да се изпълнят, поетите от ЕС ангажименти за защита на околната среда и намаляване на емисиите на парникови газове.
 
Докладът на Reinhard Rack,  взима предвид Зелената книга на Европейската Комисия "Към нова култура за градска мобилност" и Бялата книга за Европейската транспортна политика за 2010 година .
 
Според докладчика европейските градове следва да могат да избират измежду широк набор от гъвкави инструменти, за да изготвят набор от политики „по мярка” за намиране на решения на конкретните си проблеми, свързани с мобилността. Общественият транспорт трябва да стане по-ефективен, атрактивен и по-лесно достъпен. Особено внимание трябва да се обърне потребностите на работниците и служителите (пътуващи до работното си място), на хората с намалена подвижност, на децата  и на възрастните хора
  Краткосрочните мерки, с които трябва да се започне са:
 Спиране   повишаването на билетите на градсия транспорт,
 Намаляване цените на билетите на маршрутки на 1,20 лева.
 Разширяване на булевардите по перловска река и другите реки ,които минават през София, като се покрият реките със бетонни плоскости и се разширят булевардите.
 Необходимо е създаване на работна група за  генерална промяна на градоустройствения план, като се покани задължително австрийски архитект.
   Второ:Необходимо е да се състави работна група за разписване на генерална стратегия за развитие на София до 2030, дори до 2050 година.
Трябва да се разработят  дългосрочни приоритети за развитие на столицата. Приоритетите в строителството трябва да бъдат заложени и в генералния план.Приоритетите задължително трябва да включват инфраструктурата и изграждане на ново сити, отговарящо на европейските критерии.В този дългосрочен и нелек процес задължително трябва да участва и държавата. И всички министерства и ведомства.В приоритетите трябва задължително да бъде включено ,опазване на околната среда и зелените площи,създаване на звена и иннституции за тази цел.При разработване на приоритетите трябва подробно да бъде проучен подписаният  с ЕС договор за присъединяване,тъй като  в него са заложени много условия, които България трябва да изпълнява. Ясно е, че София в дългосрочен план трябва да се развива като културен,туристически, административен и търговски център.Производствата и особенно тези, които замърсяват трябва  постепенно да се изнесат от София.
    Трето: Трябва да се разработи закон за София.За целта е необходимо да се проучат законите на другите европейски столици и да се направи закон , отговарящ на нашите условия. В него трябва да бъдат отразени дългосрочните приоритети на столицата, които  да се разработят преди това. Да бъдат ясно очертани и отграничени  задълженията на държавата и задълженията на общината.Чрез закона ще се получи така чаканата от всички финансова децентрализация и ще се спре донорството но София в областта на данъците към държавата.В закона задължително трябва да се  определи процент от 10-20  върху доходите , които да се начисляват върху заплатите, заради по-скъпия живот в София или така наречените софийски , които се даваха на работещите  до 60-те години.
 

 София има редица преимущества като:
• Национален икономически, финансов, политически, административен и културен център
• Концентрация на национален човешки капитал
• Нарастващ пазар (нарастващо население и покупателна способност)
• Наличие на свободен индустриален, административен, пространствен и инфраструктурен капацитет
• Географско разположение на кръстопът на основни европейски коридори

София има недостатъци като:
• Продължителна рецесия в преходния период, загуба на традиционни пазари и нарастване на безработицата
• Остаряла индустриална база и остарели технологии в редица компании, създадени при централно-плановото стопанство
•  Висока уязвимост на малцинствените групи сред жителите на града към безработица и бедност
• Недостатъчно стимулиране на програми за обучение през целия живот
• Висока бюрократичност при предлагането на административни услуги /особено за бизнеса/
Усилията трябва да бъдат насочени към:
• Подобряване на конкурентноспособността на региона чрез приемане и прилагане на активни политики по конкретни проблематични области
• Насърчаване развитието на МСП чрез намаляване на административните бариери пред бизнеса и развитие на подпомагащи организации от типа на бизнес инкубаторите,гаранционни фондове информационни центрове и др.
• Разширяване на иновационната дейност на предприятията и задълбочаване на НИРД
• По-ефективно използване съществуващия човешки, финансов и инфраструктурен капитал
• Разширяване на възможностите за обучение през целия живот

ІІІ.  Обзор на някои исторически  аспекти в развитието  на София

1.Праисторически обзор
Още в началото на VI хилядолетие пр. Хр. Софийското поле влиза в обхвата на най-древната европейска цивилизация на ранните земеделци и скотовъдци. По това време в източната част на Софийското поле възниква едно огромно за времето си ранноземеделско селище, което днес обозначаваме като Слатина. Данните за селища от следващия къснонеолитен период на градската територия на София са малко. Известно време през този период е обитавано селището Слатина, а извън днешна София остават селищата при Лозен, Ботунец и Курило.Софийското поле  е било част от Одринското царство.
През ранния халколит (първата половина на V хилядолетие пр. Хр.) неголямо селище съществува в сегашната централна част на София (площад „Княз Александър Батенберг" и северно от него). То е унищожено при строителството върху този терен, извършвано от античността до най-ново време. На прехода от ранния към късния халколит (каменно-медна епоха) -в средата на V хилядолетие пр. Хр., съществува селище, което попада в днешния софийски квартал „Подуяне". Състои се от разпръснати неголеми къщи. Унищожено е от пожар.
Засега на територията на София липсват данни за селища от последния период на халколита. Както свидетелстват някои единични находки от централната част на града (намерени при строителството на сегашния хотел „Шератон"), животът в този район продължава през бронзовата и старата желязна епоха. Останките от тези селища обаче са напълно разрушени при строителната дейност през античността и Средновековието. Почти всички културни напластявания от праисторически селища на територията на сегашния град София са унищожени. Останала е само една малка част от най-старото селище - Слатина. Селището, което доказва, че от всички европейски столици София има най-дълбоки корени в миналото и че тези корени започват от най-старата европейска цивилизация.
      С името Сердонполис, или Сердика, градът заявява, че е създаден и принадлежи на племето серди и че се счита в правото си да се нарече полис 1 рад, и така да се нареди до онези селища, които светът оценява като най значителни постижения на цивилизацията. Това име ще бъде векове наред    издълбавано на камък, изписвано на пергамент. С него хронисти и пътешественици ще припомнят древността на този град, равна и дори надминаваща тази на други стари и прославени европейски градове. Но докато много от тях са били изоставени от обитателите си, този град сменя имената си, но не отстъпва от мястото си, разраства се, но пази неизменно до ден днешен своя център там, където дълбоко в земята е забит коренът му. Защото на това място блика животворният горещ лечебен извор, привлякъл първите заселници и неизменно съпътствал живота тук като висше природно благо. Защото на това място се пресичат главните сухопътни артерии от Централна Европа през Балканите към многообразието на Изтока и от хладния Европейски север към слънчевото Средиземноморие. На такъв кръстопът животът не секва.
      Археологическите и историческите извори ясно показват, че най-старите заселници в Софийския район, чиято етническа принадлежност може да се определи, са били траките от племето серди. Най-вероятно е, те да са били свързани с обширното Одринско царство, просъществувало до завладяването на Тракия от Рим.
Някои керамични находки показват, че Сердонполис е бил в търговски връзки с Беломорието и със Севтополис, столицата на цар Севтес. Има археологически данни, че Сердонполис е бил устроен подобно на Севтополис - жилищата на обикновените граждани са били разположени в правилно подредени квартали в пространството между днешния площад „Света Неделя" и Минералната баня, а на височината, където ул. „Московска" се влива в пл. „Княз Александър Батенберг", е бил изграден укрепеният дом на вожда на племето.
През I век пр. Хр. римската експанзия на Балканите се засилва и през 29 г. пр. Хр. римските легиони преминали през земите на сердите, а скоро след това окончателно ги покорили. На храбрата съпротива на сердите завоевателят отговарял с насилие и жестокост. По заповед на предводителя на римските легиони Марк Лициний Крас на всеки от пленените тракийски воини били отрязани ръцете и така бил връщан, за да се сплашат останалите. Надпис, открит в Атина, казва, че след завземането на Сердика непокорните фамилии били изселвани от града и едва след омиротворяването на сердикийските земи им било разрешено да се завърнат. Мир, но под властта на Рим - за Сердика и нейните граждани започвала нова епоха.


2.Сердика под властта на Рим
   Животът на Сердика в пределите на Римската империя се променил значително. Властта на Рим се простирала върху три континента и Сердика оставала дълбоко във вътрешността на тази необятна държава. Но естествените пътища, които се пресичали в Сердика, скоро били превърнати в благоустроени връзки между градовете с крайпътни станции, където куриери отдъхвали и сменяли конете си. Край пътищата били поставяни т. нар. милиарни колони с надписи, съобщаващи на пътника разстоянията между селищата. Надписите започват с пожеланието „на добър час", споменават императорите, в чието време са поставени, и града, който се е погрижил за това. Няколко такива колони са открити край пътищата, които водят към Сердика.
За три столетия Сердика се превърнала в красив, благоустроен и богат град. Улиците са едно от най-добрите свидетелства за благоустройството на града. При разкопки на различни места в София са открити части от главни и второстепенни улици. Автентични участъци от няколко антични улици могат да се видят и сега. В двора на Президентството е запазен участък от улица с посока север-юг (кардо). Тя бе проследена на голямо протежение в северна посока и при строежа на сградата на ЦУМ. В подлеза между сградите на Президентството и Министерския съвет съвременникът може да премине по оригиналната настилка от VI в. на главната улица от Източната градска порта към центъра на Сердика. Това е била една от най-оживените градски артерии. От портата навън пътят се раздвоявал, за да обиколи високата естествена тераса и да създаде вечните направления на двата съвременни булеварда „Княз Дондуков" и „Цар Освободител". По-малко използвана ще да е била входната главна улица от юг. Тя се откри при строеж на сграда на бул. „Витоша" № 1 и малка част от нея бе запазена в сутеренно помещение. Тук настилката е оцеляла в първоначалния си вид от II в. - хубаво обработени големи каменни плочи с правилна форма са грижливо и плътно подредени. На една от тях е изрязан капак на шахта за почистване на уличния канал. Много сердикийски улици оставят дълбока следа в градоустройството на София. Посоките им са запазени в тези на съвременни улици и булеварди - „Витоша" и „Княгиня Мария-Луиза", „Леге" и „Сердика", „Нишка" и „Пиротска".
Още през II в. Сердика е била водоснабдена. Витошка вода, каптирана в района на Бояна, протичала по скрити под каменните плочи на улиците керамични водопроводи, а отлично изградена система от канали извеждала нечистите води извън града. Горещите лечебни води на минералния извор били каптирани през II в. така, че мраморната камера на римския каптаж ги насочвала не само към прославената в цялата империя сердикийска баня, а и към създадените столетия по-късно върху нейните развалини отделни бански сгради, ползвани до началото на XX в.
Под хотел „Шератон" са разкрити останките на градския съвет - булевтериона. Неговата правоъгълна зала с амфитеатрално разположени каменни пейки вероятно е била използвана и за театрални представления.
Седалище на римската власт е била огромната сграда южно от форума, чиито останки лежат под пл. „Света Неделя". Те са изследвани само в западната част на площада, но засводените проходи в дебелината на стените, свързани с вертикални глинени тръби за вентилация, позволяват да се проследят донякъде планът и разположението. Обширните зали били отоплявани със специално подподово устройство (хипокауст). Редове от тухлени колонки, свързани с арки, са позволявали подът да се затопля от горещ въздух, идващ от изградени извън залата помещения, където се поддържал огън. Нагретият въздух затоплял и стените, чиито вътрешни мраморни облицовки са били монтирани на разстояние от самата зидария чрез специални цилиндрични керамични втулки. Тази интересна сграда е условно определяна като преториум.
През първите три столетия на римската власт в Сердика се запазили много от традициите на елинистичния свят. Така освен градския съвет (буле) в управлението на града участвало и общогражданско събрание, означавано с гръцката дума демос (народ). Останките на сградата на герузията (Съвет на старейшините) са частично запазени в сутеренната зала под Министерството на културата. Там се намери и надпис със списък на членовете на герузията, много от които пазят тракийските си имена. Пъстротата на сердикийското гражданство ще да се е чувствала особено силно в т. нар. граждански базилики - няколко просторни сгради, чиито останки са открити под Съдебната палата. Там преди повече от хилядолетие и половина се уреждали съдебни спорове, търговски сделки, семейни дела. Красноречиво свидетелстват за етническото многообразие на сердикийското население и почитаните тук божества. Наред с тези от гръко-римския пантеон - цялата многобройна фамилия на Зевс и Хера и свързаните с тях богове и полубогове, пришълци от далечни земи и войници ветерани пренесли тук култа на особено почитания в Египет небесен бог Сарапис, чийто храм се намирал на мястото на сграда на ул. „Граф Игнатиев" и ул. „Ангел Кънчев", на малоазийската Велика богиня Кибела, представена върху намерен в София релеф, седнала на трон, пазен от два лъва, на иранското божество Митра, олицетворяващо борбата между доброто и злото. Траките продължавали да тачат и своя главен бог конник - Херос.
В района на градските терми, които със своите многобройни зали за гореща и хладна вода, за съблекални и отдих заемали обширна площ на запад и югозапад от днешната Минерална баня, е било светилището на много почитаните в Сердика богове на здравето и медицината - Асклепий и Хигия. Фрагментите от мраморна статуя на Асклепий показват, че тя е била много по-голяма от човешки ръст. Аполон, бог на изкуствата, е бил почитан в Сердика и като покровител на лечебното изкуство и поради това наричан Медикус. Сердикийската статуя показва връзката на Аполон с медицината чрез атрибут, носен и от Асклепий - гега, около която се увива змия -олицетворение на лечебните сили. Сведения за почитаните в Сердика божества, за техните храмове и статуи дават и градските монети.
Сердикийската монетарница била създадена при управлението на император Марк Аврелий (161-180). Към 268 г. се прекратява сеченето на т. нар. автономни монети, пускани в обращение от името на отделни градове, но в Сердика остава да действа държавна монетарница. Процъфтяването и забогатяването на Сердика привличало не само мирни заселници. Раздвижването на различни племена и народи и насочването им към Балканския полуостров поставило в опасност такива кръстопътни градове като Сердика. Това принудило римската власт още през II в. да предприеме укрепително строителство и в тази част на империята. Сред най-рано укрепените градове естествено била и Сердика.
Главните порти били обърнати към четирите посоки на света и давали начало на главните улици към центъра. Над входовете на тези порти били вградени надписи със следното тържествено съдържание: „На добър час! Най-великите и божествени императори цезари Марк Аврелий Антонин Август, победител на германците, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец, и Луций Аврелий Комод Август, победител на германците, победител на сарматите, дадоха... крепостни стени на Сердонполис, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиан". Но надписите, открити при северната и западната порта, се установява, че строежът на тази първа крепостна стена на Сердика е бил завършен между 176 и 180 г.
Първата крепостна стена се оказала твърде слаба защита и в края на III или началото на IV в. над същите основи била издигната нова, по-яка и с повече кули. Но тези мерки не защитили Сердика от хунското нахлуване в средата на V в.
Много свидетелства показват, че въпреки тези тежки изпитания градът проявявал удивителна жизненост и никога не бил изоставян, а напротив, населението му нараствало. Строели се нови жилища и магазини, поправени били водопроводът и уличните настилки. Една мраморна плоча с релефни изображения на театрално-циркови представления с животни и танцьорки свидетелства и за забавленията в Сердика. Последно укрепване на града преди включването му в пределите на Първото българско царство се прави при управлението на император Юстиниан I (527-565). Тогава към съществуващата стена отвън била долепена втора, така че общата дебелина станала близо 4 m. Но всички тези укрепителни системи не осигурили непристъпност за града. Древната крепост се прославила като непревземаема векове по-късно, когато зад стените й застанали български воини.
Четвъртото столетие от римското владичество над тракийските земи бележи началото на нов и богат период от духовния живот на Сердика. Той е свързан с името на император Константин Велики (306-337), когото Християнската църква почита като светец заедно с майка му Елена. В 313 г. Миланският едикт на Константин Велики дал право на християните да строят свои храмове и открито да изповядват Христовата вяра. В Сердика много скоро били изградени първите църкви. Повечето от тях били извън градските стени - край източната порта, в източния най-голям некропол (близо до Народното събрание и под днешната базилика „Св. София"), на височината на кв. „Лозенец" (до ул. „Димитър Коцев"), а по-далеч - в Драгалевци и Иваняне.
Вътре в крепостта големи базилики били изградени покрай западната й стена, а през V и VI в. в църкви били преустроени една обществена сграда (останките й са в двора на Президентството) и ротондата, получила името „Св. Георги". За значението на Сердика като раннохристиянски център свидетелства и фактът, че тук през 343 г. се състоял църковен събор на представители от целия християнски свят. Другият голям паметник, който раннохристиянската епоха завещава на София, е базиликата „Св. София".
След завладяването на столицата Велики Преслав през 971 г. от византийците Средец станал главен град на свободните български земи. Тук през 972 г. се установил и Българският патриарх Дамян.
Както се вижда от беглите сведения, в Сердика е имало добре развити занаятчийство и търговия. Правела се е разлика между майстор, обработващ мед, и майстор златар. Срещат се различни названия за обработка на вълна и лен. Не са липсвали търговци на вино, хлебари, месари. Присъствието в списъка на вехтошар (търговец на употребявани вещи), записан в списъка между ковача-медникар и златаря, показва.че неговият занаят не се е считал недостоен. Характерна за епохата професия е и тази на наемния войник.
Друго е положението на жители на Сердика, служили и починали в нея. Намерени са 17 надписа от Рим, където по различни причини са били отбелязвани имената и родното място на служещите войници. Открити са и три военни дипломи на преторианци, завърнали се в пределите на Тракия, но не и в Сердика. Преторианците са най-висшите и най-почетните наемници. Император Август организира своя гвардия от 9 кохорти пехотинци. Това е бил цветът на римската войска. Всеки подбран да служи като преторианец, трябвало да бъде снажен, с представителен външен вид и съвършен воин. Друго условие за приемане в гвардията било войникът да произхожда от колкото се може по-далечни земи, да няма връзки с жителите на Рим и да е верен на императора. Много сердикийски младежи отговаряли на тези условия и са служили още от втората половина на I в. в преторианската гвардия, както свидетелстват надписите от Рим. Времето на службата им било 16 години - период, през който те не са имали право да се женят и да имат деца.
В надписите от Сердика за периода I- III в. са отбелязани основните органи на самоуправление на един провинциален град. Сердика има свой съвет (буле), отговарящ на римския сенат. Няма никакви данни относно неговия числен състав. По времето на император Каракала (198 219) този съвет носи прозвището „най-могъщ" (кратистос). В решенията на важни моменти за града участва и неговият народ - демос, наричан „най-свещен" (хиеротатос). Над тези две институции управлява колегията на архонтите. Същността на тази най-висша степен на власт не е изяснена не само за Сердика, но и за останалите градове в Тракия. Не се знае броят на нейните членове. Допуска се, че са били 4, без да е уточнена функцията на всеки. В надписите се отбелязва просто, че някой е архонт, по името на когото се отчита годината. Архонтите се избират ежегодно. Знаят се имената на двама първи архонти: Флавий Помпей Монтат, управлявал Сердика през 161-163 г., и Бассос Мука..., живял във втората половина на II в.
Любопитен е надписът на архонта Ераст син и внук на Ераст, който направил посвещение на бог Асклепий и отбелязал, че е управлявал града многократно и при това безукорно. Друг сердикийски архонт - Аврелий Хераген, син на Хераген, поставил оброчни дарове, между които и статуя на бог Асклепий Колкусен през 231 г. в днешното село Даскалово, Пернишко. В управлението на града имат важна роля съдия, началник на полицията „умиротворител" (иринархос), лице, отговорно за прехраната (ситархос), счетоводител (логистис). В Сердика е съществувала и герузия - колегия от сериозни хора, избрани за герузиасти пожизнено, която има функциите на „Съвета на старейшините" в по-ранно време. Тя управлява имотите на храмовете, разполага с част от средствата им, получава доходи от глоби, налагани за погребения в чужд гроб, закупен за вечни времена. Функциите й все още не са напълно изяснени. Известни са длъжностите герузиарх (ръководител на герузията), ковчежник и синдик (адвокат).
С въвеждането на християнството като основна религия системата на градското управление в римските провинции се променя коренно. Отначало вероятно продължават да съществуват градски съвети, но за Сердика не са запазени никакви сведения. Едва през 580 г. се споменава архиепископ Леонций, по чието настояване е възстановен сердикийският водопровод. Длъжностите епископ и архиепископ от черковни се превръщат в административно-граждански. В началото в християнската община всички членове били равни и имали равни задължения. Представата за постоянно или временно действащи чиновници не съществува. С течение на времето обаче се създава колегия от старейшини (презвитери). Това е съвет, избиран от християнската общност, за да я ръководи и да приема нови членове. Надписите от Сердика пазят имената на трима презвитери: Бураид, Максенций и Леониан, живели през V- VI в. Между старейшините се избират отделни енергични лица - епископите (наблюдаващи). Те поставяли задачи на презвитерите и членовете на християнската общност. Постепенно те заемат постоянно място и управляват града, селището, областта така, както това са правели архонтите. Преки помощници на епископа в неговите грижи за доброто на града са дяконите. Появяват се и други по-нисши длъжности, но в надписите от Сердика са известни само дякони.
Градът е имал цирк. В него са представяни сцени, кървави борби между животни и хора. Намерен е уникален цирков плакат, чийто надпис е много повреден. По римски обичай в чест на управляващия император се провеждали гладиаторски борби. Те били организирани от главния жрец на града, който е бил и жрец на Зевс Олимпийски, както и от неговата съпруга. За целта е била изчуквана на камък покана с обявена награда, както и датите на игрите. На единия надпис е отбелязано като начало 1 май, а първата такава каменна покана е от времето на император Антонин Пий (139-161).
От времето на император Елагабал (218-222) на всеки четири години Сердика организирала атлетически състезания, наричани Питийски, по образец на Олимпийските игри. Те са провеждани по заповед и с решение на народното събрание и булето и са уреждани от петчленна комисия от агонотети. За щастие е запазен надпис, съобщаващ за първото такова състезание. Игрите не биха могли да бъдат проведени нито в цирка, нито в гимназиона и затова надписът косвено свидетелства за постройката на стадион.
Сердика почитала и култа към императора. Храм или други конкретни свидетелства за това не са открити. Вероятно култът се е чествал в храма на Зевс Капитолийски.
Един от паметниците, свързани с религията на населението на Сердика, се отличава сред останалите. Това е малка, счупена плоча (стела), с изгубени части и двуезичен надпис от двете страни. Латинският текст съобщава за издигането на храм на Великата майка на боговете (Кибела) и Атис, за здравето и спасението на император Хадриан. На другата страна е имало по-късен надпис в три колони, съобщаващ имената на участниците в мистериите на Кибела. Това е тайнствена и загадъчна богиня, чийто култ прониква в Тракия далеч преди идването на римляните. Чествана е с тайни мистерии, съпроводени от влудяваща музика и изстъпления, с кървави тавроболии (жертвоприношения на бикове). Нейните жреци са се наранявали и даже кастрирали в желанието си да й служат. Ежегодно статуята на богинята била изнасяна от храма и тържествено изкъпвана в свещен извор (извори в Сердика не липсват), като е обличана в нова дреха. За такава дреха става дума в надписа. Освен жреци са участвали и жени. Именно техните имена са се запазили в надписа. Една от тях носи титлата метер дендрофорон - „майка на носещите дървото". Като част от сложния ритуал било носено свещеното дърво на Атис, символ на вечния живот с етапите му на живот - смърт - живот.
Освен споменатото светилище на Зевс Хюпсистос и Кибела в Сердика с бил построен храм на Зевс Капитолийски и Хелиос-Серапис.
Сердика е имал град на мъртвите. Той е започвал от двете страни на пътищата, изливащи от портите на града. Преди да влезе в живия град, пътникът е минавал през този на мъртвите. В много надписи има изрично поздравление за него - „Здравей, пътниче", един вид „Ние те поздравяваме с добре дошъл и ти желаем здраве". Това приветствие липсва в надписите от IV-VI в. Хората през античността, и особено траките, не се страхували от смъртта и мъртвите. Многобройни са паметниците, издигнати приживе с фразата „жив и в здрав разум". Около 30-40 години са живели войниците сердикийци извън родния си град. Тези подробности изцяло липсват в християнската епоха.
В софийския металодобивен район са разработвани находища, съдържащи висококачествено самородно злато. В изворните области и по горните течения на реките във Витоша и Плана и до днес се добиват доста големи количества от този ценен и рядък метал. Той е предпоставка и един от основните материали за развитието на златарското творчество. В съседните на Софийската област части на Стара планина и Родопите има и богати находища от среброносни руди. След претопяване и рафиниране там е бил добиван и другият основен метал за местното златарство - среброто. Тези природни богатства са били забелязани още от най-ранните обитатели на София и областта. Многобройни останки от промивна дейност за добив на разсипно самородно злато се проследяват по коритата на реките Струма, Палакария, Владайска и Бистришка. Според наличните данни това несъмнено е дело на местни рудари и металодобивници. Датира от времето на свободните тракийски държавни образувания (V-I в. пр. Хр.) и продължава чак до късното Средновековие и съвременната епоха. Преди двадесетина години, недалеч от София по посока на Панчарево, бяха открити и едни от най-древните по българските земи минни разработки за подземен добив на коренно злато. Те датират от предримската и римската епоха. Към същите далечни столетия принадлежат и някои от многобройните рударски разработки (руни) за добив на сребро в по-близките и по-далечните планински вериги около Софийския регион. Оттам за нуждите на златарите в Сердика са докарвани главните количества от този метал.
Значителният местен добив на благородни метали поддържал високо по обем и качество ниво на златарския занаят в Софийско през различните епохи. Някои открития ясно подсказват, че още в началото на старата желязна епоха (I хил. пр. Хр.), а най-вероятно и преди нея, в района на София този занаят е достигнал значителна висота. Пример за това е намерената в Казичене златна купа с висока проба за чистота, датирана във времето между Х и VIII в. пр. н. е. Продължаващото активно използване на минните галерии около София през римската и късноантичната епоха, както и отделни находки на златарски изделия от това време потвърждават мнението, че Сердика и през следващите столетия е била между водещите металодобивни и златарски центрове на днешна Югозападна България.

3.Сердика в пределите на  българското царство
През 808 г. хан Крум предприема поход по течението на р. Струма с цел приобщаване на местните славяни към българската държава. На следващата година той превзема и могъщата византийска до този момент твърдина Сердика. В новоизграждащата се тогава структура на Средец, лежащ в богатия на благородни метали район, подобаващо място са намерили и немалък брой местни и придошли майстори златари. Тази предварителна убеденост се корени в наблюденията върху една по-късна по датировка, но извънредно характерна и красноречива находка. При изкопни работи в центъра на София през 1897 г. е открито съкровище от златни и сребърни накити и монети, укрити в гърненце. Накитите могат да се сравнят с изделията на старобългарски златари от проучени вече селища, от столиците Плиска и Велики Преслав и най-вече с изключителното по размер и художествена стойност Преславско съкровище от края на Х в. Монетите в съкровището говорят, че то най-вероятно е било укрито в земята при нападението на маджарите и оплячкосването на Средец през лятото на 1128 г.
През това кръстопътно място в 809 г. хан Крум преминава с войските си, за да присъедини към държавата отдавна населени със славяни и прабългари югозападни земи на полуострова. При завръщането си той обсажда Сердика и принуждава византийския гарнизон да предаде града. Според византийския летописец Теофан, Крум разрушил града и избил гарнизона и много граждани. Но археологическите проучвания показват, че Сердика е била запазена, а исторически извори съобщават, че при хана забегнали заплашени от византийския император военачалници и опитният военен механик Евматий. Хан Крум - езичникът, не посегнал и на християнските храмове, както се вижда от оцеляването на базиликата „Св. София" и на ротондата „Св. Георги". София била прекръстена от Сердика на Средец.
След завладяването на столицата Велики Преслав през 971 г. от византийците Средец станал главен град на свободните български земи. Тук през 972 г. се установил и Българският патриарх Дамян Дръстърски, а градът се управлява от синът на комит Никола –Арон.
Средец пада под византийско робство през 1018 година и се освобождава през 1194 година от войските на цар Асен първи по време на втората българска държава Средец е важен икономически и културен център.Процъфтяват занаятите; медникарство,ковачествозлатарство,грънчарство.При църквата Света София е открито училище за  свещеници, в околностите на града са открити много манастири,някои от които стават книжовни средища.При севастократор Калоян е разширена и изографисана Бянската църква/1259г/. През15 век  Средец започва да се нарича София от името на църквата Света София.
По времето на Второто българско царство и след това, когато градът за векове остава под османско владичество, златарското изкуство не прекъсва здравите си традиции. Множество накити от злато и сребро са намерени в очертанията на средновековния град, и най-вече при проучванията на градските некрополи около църквите „Св. София" и „Св. Спас". Те се характеризират с разнообразието на типове и техники и свидетелстват за активната дейност на софийските златарски работилници през XIII - XIV в.
От ръката на „Матеа златара от Софию" произлизат сребърните позлатени обкови от двете страни на Крупнишкото евангелие, изработени през 1577 г. по заръка на Крупнишкия митрополит Йоасаф за Рилския манастир, и лицевата сребърна позлатена обкова на евангелие за софийската църква „Св. Петка", изкована през 1581 г. с удивителна вещина и владеене на пластичните ефекти. В тези творби - шедьоври на българското златарско творчество, майстор Матей, изготвил първоначалната обкова на Кремиковското евангелие, се изявява като истински ренесансов художник и скулптор, пресъздаващ до съвършенство човешката душа и анатомия не по-зле от своите съвременници в свободния по това време християнски свят. Очевидно е, че във втората половина на XVI в. в София е творил един напълно школуван майстор от европейска величина.

4.Средец през османското владичество
След 1444 г., османците превръщат София в главен град на Румелийското бейлербейство, обхващащо по-голяма част от османските европейски владения. Начело стои бейлербег (миримиран паша; от XVI в. - везир), водач на спахийската конница, върховен военен и административен управител, подпомаган от своя диван, със съдебни и административни функции. До XVIII в. София е фактическата столица на европейските османски владения. Това стимулира строителната активност в града и концентрирането на мюсюлманско население в бързонарастващия по брой на жителите столичен център.
Представители на османската върхушка са военните (аскери) и религиозните дейци (улемма). Във втората група влизат имами, мюеззини, кятиби, шейхове и дервиши от различни братства, които са назначавани с берат от държавата и не са част от данъкоплатците: според османските регистри само в течение на XVI в. низшите представители на улеммата нарастват от 30-ина през 20-те години на века до 110 през последната му четвърт. Евлия Челеби отделя специално място на управниците на София към средата на XVII в. На първо място поставя шериатския съдия - молла, с ранг 500 акчета, подпомаган от мухзир башия (шеф на съдебните пристави), кятиби (писари), мухтесиб (надзорник на пазара). Евлия съобщава и за мюфтия (висш представител на учените юристи с право да издава мнения по правни въпроси - фетви), шерифски накиб (шеф на реални и най-вече мними наследници на пророка Мохамед - сеиди, ползващи особени привилегии), спахийски кехая, еничарски сердар, градски кехая. Над всички тези управници, твърди Евлия, стои пашата. Тези функционери откриваме на страниците на сиджилите, специално упоменати или зад общото название вилаетски аяни. Те формират влиятелна прослойка, решаваща делата на града, и по-специално на мюсюлманите.
По време на османското владичество и особено през Възраждането, София била възприемана от пътешествениците като средищен град. Административното положение и стопанското развитие на София оказват влияние на социалното разнообразие на населението - занаятчията и търговецът са основните фигури в града: в началото на XVI в. в София са регистрирани 294 мюсюлмани занаятчии и 78 немюсюлмани; в средата - 347 и 130, за да достигнат към края на XVI в. 474 занаятчии мюсюлмани и 131 немюсюлмани от 132 професии. Според османските регистри в края на XVI в. в града има близо хиляда дюкяна, механи и други промишлени заведопия като табакхана, използваща отточната вода от горещата минерална баня, свещоливница - вакъф на елхадж Байрам, воденици, монетарница (от средата на XVI до средата на XVII в. и спорадично до първата четвърт на XVIII в.), бозахане.
От XVI в. насетне се оформят занаятчийските еснафи, макар за това да има само косвени сведения: високата концентрация на занаятчии в града и висока степен на разделение на труда; оформянето на специализирани сукове и пазари, за които споменават изворите от XVI в. (Банябаши чаршия, където е и Еврейската чаршия; касапска, папукчийска, сарашка, златарска); упоменаването след името на някои жители на София в подробните регистри от XVI в. на определенията „уста" (майстор), „базарбаши" - признак за съществуване на вътрешноцехова йерархия. Кадийските регистри от XVII в. вече демонстрират наличието на разгърната йерархия, характеризираща организацията на занаятчиите в цехове. Отделни документи, третиращи конкретни цехови и професионални проблеми, позволяват да се реконструира на базата на практическото му прилагане неписаният занаятчийски регламент. Така през 1615 г. софийските демирджии потвърждават, че са военнозадължени при поход като помощници на налбантите, но се оплакват, че последните продават неправомерно сурово желязо на външни хора (типичен за епохата начин за обозначаване на хора извън дадена корпоративна общност). През 1616 г. кетхюдата на хлебарите в София и „огромно множество от тях" твърдят пред Софийския съд) заедно с пазарбашията, че мухтесибът Мехмед чауш им налага неправомерно глоби за неспазване на цените на местния пазар (нарх). През 1618 г. същите са поискали фетва (правно мнение по юридически казус) за начина на глобяване за некачествено производство: при по-малко тегло на хляба до 22 дирхема не се налага глоба; при по-голям недостиг на 1 дирхем се налага 1 акче глоба; ако хлябът е черен, се слагат 7 акчета глоба, а ако е суров - 5 акчета. По същото време ахтарите се оплакват от евреите, които не продават стоката на определените за това места. Тези и подобни казуси позволяват както да се възпроизведе цеховият регламент, така и механизмите за неговото спазване: вътре в цеха или между цеховете проблемите се решават с посредничеството на кадийския съд, който фиксира постигнатите споразумения или разпорежда изхода от спорове за спазването на цеховите монополи върху местния пазар на суровини и на пласмент; за спазването на цените и качеството на продукцията, субординацията между цеховете. В тази мрежа от малки общности, институционализирани в различна степен, носещи понякога много стари традиции на обществено организиране, протича ежедневният живот на софиянеца в късното Средновековие. Тези институции трябва да го отделят от останалия свят, да го запазят и да осигурят живот според нравите и традициите на всяка група; но пак тези институции свързват софиянеца с останалите му съграждани и с останалия свят - връзка трудна, но неизбежна.
Групирани в чаршии, занаятчиите по-лесно били обхващани от своя еснаф и от контрола и поръчките на държавата. През ХVI-ХVII в. основната маса от занаятчиите работели за местния пазар, по поръчка на непосредствения потребител или за изпълнение на държавни наряди. Държавните поръчки се заплащали по определени от държавата цени, които били по-ниски от пазарните и ощетявали производителите, но пък осигурявали постоянна работа и сигурен пласмент за изделията на еснафите за дълго време.

5. Акценти  при управлението на столичния град
Православните в София още през XVIII в. имали община, наречена „кюфре джемаати", начело на която бил владиката - „башкешиш". По аналогия с други случаи може да се приеме, че тя е уреждала взаимоотношенията между православните в областта на морала и бита, в стопанския живот, в църковно-училищното дело, посредничела е между християните и османската власт и т. н. Преди всичко е известно, че в София е живеело компактно българско население, обособено от останалите етнически групи (главно турци, дубровничани, евреи) в отделна част на града, наричана „Варош", както и в „новия Варош". Там се настанявали все по-масово заселващите се през този период в града българи от околността. И тъй като гърците били сравнително малобройни, православната община е имала преобладаващо български облик. Населението разполагало със своите храмове (12 или 5 по различните източници) и свещенослужители, които колективно поддържало.
Същевременно данните от XVII в. представят София като развит търговски и занаятчийски град. Именно измежду по-заможните българи от средите на търговско-занаятчийското съсловие постепенно се оформили местните български първенци. Тази най-обща закономерност в развитието на местното самоуправление се наблюдава и при софийската община. В нейната история през XIX в. се очертават два главни етапа, границата между които е средата на 1860 г. През първия период общинското самоуправление като цяло продължава да бъде ръководено и в голяма степен зависимо от духовния представител на Царигардската патриаршия. Трябва обаче да се има предвид, че тази зависимост е твърде различна по отношение на отделните функции, които общината изпълнява.
Едно от основните и традиционни задължения на общината е посредничеството й между населението и османската власт в областта на фискалните взаимоотношения. Както се вижда от тефтер на общината за 1806-1847 г., през 1806-1816 г., за разпределянето на местните и държавните данъци върху българското софийско население и за тяхното събиране и отчитане пред съответния турски чиновник, са били определяни по двама, а от 1817 г. нататък - по един представител на това население, наричани коджабашии. Те са избирани за едногодишен срок, с право да бъдат преизбирани и са утвърждавани от местната турска власт.Изборът на кметове, както и контролът върху приходите и разходите се извършвали от общинския съвет. Броят и имената на членовете му не са известни, а и наименованието му е различно. В началото се говори за събрание на гражданите („сви варошлии"), после за събрание на чорбаджиите от всички еснафи, следва събрание на „християните чорбаджии мали и велики", а от 1819 г. докрая остава трайно наименованието „сви варошки чорбаджии". Този момент е много важен и показва как постепенно правото да избира и контролира коджабашиите преминава от събранието на цялото мъжко пълнолетно население върху тесен кръг от най-първите, най-изявените граждани, което бележи промени в социалното развитие.
Очевидно е, че за общинските съветници се е наложил терминът чорбаджия, с който се означавала не само принадлежността към общинската управа, но се подчертавала и социалната характеристика. Участието на представители на еснафите в общинския съвет се обуславя от традиционно добрата организация и стопанска мощ на софийските еснафски сдружения.
Интересно е да се подчертае, че докато за началните години не се споменава кметовете да са получавали заплата, през 1817 г. новоизбраният коджабашия получава годишно възнаграждение 1200 гроша, достигащо през 1842 г. до 2400 гроша. При изпълнение на основното си задължение по разределяне, събиране и отчитане на данъците коджабашиите са подпомагани от специални бирници (бирчии), които получавали за това също определено възнаграждение. А през 1817 г. общинските съветници избрали и един варош кехая с месечна заплата 10 гроша.
Според тефтера част от сумите са изразходвани за „варошки потреби", без да се уточнява конкретно какви са те. Но в случая е важно, че от събираните за погасяване на данъчните задължения суми малка част са използвани за общински нужди. От друга страна, често пъти балансът е дефицитен, което принуждава кметовете да прибягват до сключване на заеми.
Така например през 1820 г. като заемодатели се явяват църквите „Св. Никола Големи" и „Св. Никола Мали". Случвало се е и общината да бъде заемодател, за което говорят отбелязаните през 1816 г. 7000 гроша „файдечки пари", т.е. пари от лихва.
Общинският съвет се събирал обикновено в митрополитския дом (деспотино конак), което предполага присъствието на митрополита на тези заседания. Но никъде изрично не се споменава за това, още по-малко за някакво ръководство от страна на владиката при уреждане на общинските приходи и разходи във връзка с данъците. Очевидно не става дума за пропуск, защото в документи, които третират други дейности на общинското самоуправление, ръководната роля на митрополита е ясно фиксирана.
Следователно може да се предположи, че в областта на фискалните операции софийската община действа като представителен орган на християнското население и е зависима и контролирана не от духовния началник, а от местната турска власт. Този вид общинска управа, определяна като „градска община", е отделна от църковната. Подобно разграничаване има известно основание и, както се вижда от разбора на кондиката на Търновската община, там също не е посочено участие на духовни лица. От друга страна обаче, и в Търново, както и в София, споменатите като първенци в общинските кондики са същите лица, които заедно с митрополита уреждат други сфери на местното самоуправление.
С относително голяма автономност се ползвало православното население в областта на вероизповеданието, респективно в поддържането на култовите учреждения, които през възрожденската епоха се превръщат в едно от средищата за обществен живот, за демонстриране на социален престиж и национално самочувствие. Софиянци проявявали към своите храмове специални грижи и щедра благотворителност. Непосредственото им управление било поверявано на църковни настоятелства (епитропства), които ежегодно се избирали и контролирали от съответните енориаши.
Съставът на избирателите  търпи развитие. Това личи от кондиката на митрополитската църква „Св. Неделя". Докато за годините 1821-1849 се говори неопределено „енорийци", то в следващите години епитропите се избирали от „почтенейши градоначалници и енорийци" или „честнейши чорбаджии и енорийци" при „одобрението" на Софийския митрополит. Първоначално епитропството е едночленно, впоследствие се увеличава. От съдържанието на църковните кондики, където имената на епитропите са допълнени с професиите или пряко е посочено към кой еснаф се числят, личи отново очертаната вече закономерност, че най-видните софийски български граждани, съответно ангажираните в местното самоуправление хора, излизат от средите на еснафските сдружения.
През този период софийската общинска управа действа заедно с митрополита и при решаването на въпроси и спорове от гражданскоправно естество.
Картината рязко се променя през 1860 г. във връзка с бурното развитие на църковно-националното движение. Демонстрираният чрез това движение общонароден стремеж за отделяне от гръцката православна общност намира пряк израз и в обособяването на общините на национален принцип. Дотогавашната ромейска (т.е. православна) община се преобразува в българска. При Великденската акция (3 април 1860 г.) цариградските българи отхвърлили зависимостта от Цариградската патриаршия и обявили българската църковна йерархия за самостоятелна. Акцията има огромен отзвук и в София. Спонтанно назряло решението софиянци да последват примера на цариградската българска община. Сава Филаретов съобщава ентусиазирано за това още на 10 април на самоковските първенци братя х. Порови и ги подканя и те да постъпят така. „Софийската наша българска община ще ви помогне в тая работа", обещава той. От този момент нататък терминът „Българска община" влиза трайно в употреба като израз на националното обособяване на софийското българско население, непризнаващо Цариградската патриаршия. Установяването на нови отношения между Софийския митрополит и общината е предадено в писмо на Сава Филаретов: „Ние казахме на наш владика да си предаде на Софийската община сички пари, що е заемал тая година от 1 марта, и както тия пари, така и отсега нататък, що има да събира, сичко ще прибира един наш българин в особена каса, та отпосле, ако сме благодарни на него, из тая каса ще извадиме да му платиме за труд, колкото заблагоразсудиме. Нему дойде много тежко, но принуди са да склони. Он са отрича и от патриархът гръцкий заедно с нас, словом - зехме го под своя власт."
В този момент от общонародно значение софийската община се проявява като зряла социална и национална институция. Тя заставя гръцкия митрополит да следва желанието на българското население, изземва под свой контрол църковните приходи и изобщо поставя митрополита в зависимо положение. Същевременно общината дала „строго поръчение", както бележи в. „България", на всички градски и селски попове да не споменават името на патриарха.
От този момент нататък инициативите по решаването на църковния въпрос, както и по управлението на всички общински дела, минават в ръцете на софийската община. Преобразуването й е демонстрирано и в нейното ново название „Софийско българско духовно правление", както гласи нейният печат от 1860 г.
След отхвърлянето на гръцката църковна власт софийската община разширява своята дейност, поемайки всички функции, извършвани преди това от митрополита и подчинените му служители. Преди всичко тя се нагърбва изцяло със събирането на църковните данъци, такси, милостини, издава разрешителни за встъпване в брак (вули) и кръщелни свидетелства, урежда разводи, утвърждава завещания, решава наследствени спорове и т. н. Общинският съвет поддържа строга отчетност за приходите и разходите, организира своя канцелария със специален писар.
Особени грижи общината полага за успеха на училищното дело в града. В годините на църковно-националната борба то се издига като преден пост на движението за национална еманципация. Както показват запазените сметководни книги, общинската управа осигурява заплатите на софийските учители, снабдява училищата с книги и учебници, подпомага бедни ученици, грижи се за поддържане на училищните сгради и за нужните пособия, с една дума, осигурява материалната поддръжка на софийските училища. Според един източник от 1869 г. общината харчила за училищата около 50 хил. гроша годишно. Тя излъчва и контролира работата и на училищните настоятелства. Самостоятелно, без намесата на гръцката църковна власт, общината подбира, назначава и уволнява преподавателите. Така например през 1870 г. членовете на общинския съвет се обръщат към Христо Стоянов и му предлагат да стане главен учител - „да поеме под управлението си" учебните заведения в София, като му обещават пълно съдействие. Година по-късно общината натоварва Х. Стоянов да поддържа връзка с Одеското българско настоятелство и да направи необходимото, за да се използват рационално завещаните от Ив. Денкоглу и Г. Симеонов суми за софийските училища.
Изземването на ръководството и контрола над училищно-просветното дело и недопускането намесата на представителите на Цариградската патриаршия е факт с голяма стойност за по-нататъшното му развитие в национален дух и в насоките на българското националноосвободително движение.
Общинското самоуправление в София подкрепя и редица други инициативи, които допринасят за активизиране на обществения живот в града, за просветно-културното издигане на населението. През 60-те години е основано читалище и женско дружество „Майка". Общината се грижи и за разпространяване на българската книга. Тя поддържала връзки с Дановото книгоиздателство и изкупувала нужните предимно за училищата книги и учебници. Интересен е фактът, че софийската община организирала собствена книжарница. Това се вижда от сметководните й книги, където на няколко места в графата „приходи" е отбелязано „от книжарницата". Като книжар през 1870 г. е посочен Коста, комуто общинската управа плащала 596 гроша заплата. Същевременно тя се явява спомоществовател на много от издаваните през 60-те-70-те години книги, поддържа абонаменти за вестниците „Турция", „Македония" и „Право", планира абонаменти за в. „Съветник" за нуждите на Врачанското и Лясковското училище и т. н.
София е освободенана на 23.12.1877г./4 януари 1878г./ то войските на ген. Гурко.Турското военно комондване е предвиждало опожарение на София след напускането й, но благодарение на решителната намеса на италианския консул Позитано,вицеконсула на Франция –Мерикур и на Австроунгария –Вилдхард, планът не се е осъществил.

6.София след Освобождението и началото на  новия век
П. В.Алабин е назначен за граждански губернатор.По предложение на Алабин през  сеп. 1978 се поставят основите на днешната Народна библиотека Кирил и Методи.
През 1979 г. са открити мъжка и девическа гимназия
През 1888 г е открит висш педагогически курс-днешния Софийски университет.
През 1986 г. е създадено Държавно рисувално у-ще            
Така хората, посрещнали новия тогава Двадесети век, виждаха своето призвание - да направят града си, столицата на своята България, модерен, европейски, богат, стабилен, красив, привлекателен, човешки. Обичта и усърдието си съумяха да предадат през десетилетията на идващите нови хора. Днес, когато столетието си отиде, София им поднася „най-голямо благодарство".
Приобщаването на столичния град към постиженията на световната наука и техника, което днес ние определяме като стремеж за модернизация на българското следосвобожденско общество, е една от най-любопитните и най-благодатните теми както от гледна точка на фактите, така и от позициите на осмислянето на нашия толкова неповторим път към „европеизирането" ни - и като столица, и като държава.
София е една от първите електрифицирани столици в Европа (1900 г.). Този факт може да изглежда странен, но той е в пълен синхрон с онова, което се случва въобще в българското общество. София е първото средище на българското висше университетско образование (1888 г.). Първият професор по приложна физика във Висшето училище е П. Бахметиев. Неговото име ще се появява многократно в протоколите на експертните комисии на столичната община по съдбоносни проблеми по инфраструктурата на града. Именно в София през 1893 г. петдесетината български инженери и архитекти, току-що завърнали се от европейските политехники, основават БИАД - Българското инженерно-архитектно дружество. Още през 1883 г. в Княжево се поставят основите на гражданското професионално-техническо образование у нас. Създадената учебна занаятчийница твърде бързо сменя името си - тя се превръща в механо-техническо училище. Не само нейните преподаватели, но и част от възпитаниците й специализират и се учат в реномирани европейски индустриални центрове. Софийските инженери и архитекти вземат редовно участие в първите международни предприемачески конгреси в Лиеж, Белгия, 1905 г., Париж - 1908 г., и др. От тези и други подобни форуми на европейската научно-техническа мисъл се донасят и прилагат у нас актуални технически новости, директно се приемат европейските индустриални норми, проникват и се разпространяват у нас новите идеи в техниката.
Столицата се стреми да не изостане дори и за миг от „всесветския прогрес". През април 1897 г. с непозната за нашите условия информационна скорост списанието на БИАД разказва за изобретяването на „телеграф без жици". Описва се технически грамотно „системата на италианеца Маркони" и „бляскавия успех на неговите опити за телеграфиране без жици".
През 1900 г., 63 години преди да влезе в експлоатация първата електрифицирана жп линия в България (София - Пловдив, 28 април 1963 г.), общото събрание на БИАД изслушва реч на председателя на дружеството инж. Ст. Хр. Гешов на тема: „Електрическата тракция по железниците".
През следващата 1901 г., непосредствено след закриването на Парижкото изложение (1900 г.), в обща среща на дружеството инж. Т. Атанасов споделя своите впечатления от Палатата на електричеството като съобщава, че в павилиона на Дания е „фигурирал един малък апарат, измислен от телеграфния инженер В. Пулсен". Този апарат инж. Атанасов нарича „телеграфен" и пояснява, че той е в състояние да прави запис на звуци върху стоманена пръчка или лента. Всъщност става дума за епохалното техническо изобретение на XX в. - магнетофона.
Могат да бъдат приведени още десетки подобни примери за този неочаквано силен усет към новото в света, проявявай в столицата на младата българска държава.
  Малко са европейските столици, които по стаж в общочовешката история могат да се мерят с 8-хилядолетното минало на нашата София. Малко са обаче и столиците, които могат да „съперничат" на изостаналостта на София непосредствено след Освобождението.
По времето, когато индустриалните квартали на Лондон се разтърсват от грохота на парните чукове, Ню Йорк се радва на първата градска електроцентрала на Едисон (1882 г.), а Сименс строи в Берлин първата трамвайна линия (1879 г.), вестник „Целокупна България" се осмелява да отбележи (януари 1880 г.): „Вместо да е център, от който да се разсейват идеи за цивилизация и напредък, София ще бъде дълго време, ако не и навсякога, много по-назад от Русчук и Варна - места, колкото и те стоят по-долу от Париж и Виена". Новоизбраната българска столица все още запазва своя ориенталски вид с вехтите тясно слепени къщички, кривите и задънени улички, с „бездънна кал и дълбоки гьолове" (К. Иречек), с хаотично пръснатите джамии и църкви.
Сред най-големите проблеми на столицата са градоустройството, водоснабдяването, осветлението. На първата карта на София от 1879 г., запазена и до днес, току-що обявената столица е лабиринт от тесни криволичещи улици, необмислени мегдани и случайно израснали махали.
По това време София тъне нощем в пълен мрак. Изтеглилите се османски войски унищожават или отвличат последните здрави улични фенери. И най-смелите столичани не се решават да се движат нощем - хубаво е, ако човек се натъкне на бостан или копа сено, но най-често хората пропадали в откритите дворни ями или нагазвали в непроходими блата.
„Такъв град, какъвто е София, необходимо е да бъде осветен нощя -отбелязва полицмейстърът на София в един свой доклад до общината, - тъй щото да може свободно человек да се разхожда по улиците. Ако няма за фенерите ламби, да се направят свещничета и да горят свещи."
Първият бюджет на София от 11 януари 1879 г. възлиза на 153 980 франка, а за осветлението са били определени 52 885 франка, т.е. повече от една трета от всички разходи. Според приетия протокол парите е трябвало да се употребят за купуването на „ЗОО фенери нови от Европа" и „за купувание и приготовление 300 стълба нови". Общината е изписала фенери чак от Виена. Те били на „световно равнище" - не гаснели при вятър. С тези фенери София се гордее до края на века.
Носейки старата слава на Сердика и Средец, градът бил добре познат. Той е един от най-значимите, с преобладаващо българско население, с интересни занаяти и развита търговия. Заслуга да бъде избран градът за главен/столица/ имат личности като Георги Раковски и проф. Марин Дринов. Определянето на София за столица било направено, според проф. Васил Златарски, „по настойчивия и решителен съвет на Марин Дринов". Като софийски помощник-губернатор и участник във Временното руско управление, Марин Дринов имал възможността да се запознае отблизо с красотата и забележителностите на града и околностите му. В същото време, древната Сердика и наследницата й София заемала средищно място в българските земи. Това местоположение създавало условия управлението на бъдещото Княжество да полага грижи за съдбата на българите, останали под властта на Османската империя.
Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков се вслушал в съветите на проф. Дринов, въпреки че като по-подходящи за център били смятани Търново или Пловдив. С писмо от 24 юли 1878 г. княз Дондуков изтъква пред граф Милютин предимствата на София пред Търново като столичен град: удобство на съобщителните линии и възлово положение при изграждането на бъдеща железопътна мрежа; стратегически предимства в командването на войските, дислоцирани на юг от Балкана, и възможности за незабавни действия при усложняване на положението. Не може да се пренебрегне и състоянието на града, в който са били запазени повече и по-добри сгради с обществено предназначение - болници, казарми, складове и други удобства за настаняването на бъдещото централно управление на Българското Княжество. Тези основания княз Дондуков използвал, търсейки съгласие от руска страна за преместването на седалището на Временното руско управление от Пловдив в София, която може да бъде предложена и за столица.
И това бива разрешено, както става ясно от писмо до генерал Михаил Домонтович, отправено на 19 август 1878 г. от княз Дондуков. Преместването на централните учреждения на Временното руско управление се свързва и със създаденото изключително положение. Отношенията между България и Сърбия се влошили поради претенциите на сръбските управници към откъсването на български земи. Сериозни били и вълненията в Македония и всеки миг можели да прераснат във въстание. Разбира се, преместването на отделите на Временното руско управление в старата Сердика съвсем не предрешавало определянето й за столица. Само Учредителното събрание можело да реши по законодателен път този въпрос. Това също се подчертавало от княз Дондуков.
Събитията следвали хода си. Петко Каравелов отправил писмо с дата 7 август 1878 г. до проф. Марин Дринов: „Аз се радвам, че сте избрали София, а не Търново за бъдеща столица на България". Така става ясно, че именно българските създатели на нова България особено са ратували за реализацията на тази идея и предложението на княз Дондуков само я подкрепя и затвърдява.
При обсъждането на Органическия устав, наречен от народните представители Конституция, се поставил въпросът дали името на бъдещата столица да се впише в основния държавен закон. Има и предложение, при съгласие, то да се добави към текста на чл. 18 от Конституцията. Драган Цанков предлага изборът на столица да се запише единствено в протокола, а да не се отбелязва в Конституцията.  Вековна е традицията, която налага София за главен град на Княжество България.
7.Гербът на София
Повод да се снабди и София с герб бе Всемирното изложение в Париж през лятото на 1900 г., в което взе участие и България. Комитетът при това изложение е поискал и от нашата столица да представи един екземпляр от герба си, който да постави в тамошната тържествена зала. Тогава кмет на града е бил г. Хр. Попов. Събира се материал във вързка с историята на града и се изработва герб.

  8.ОБЩЕСТВЕНИТЕ СГРАДИ И  ПАМЕТНИЦИ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО 
Архитектурно-строителната история на София не е обогатена с произведенията на големите български възрожденски майстори. Старият град посреща Освобождението в състояние на строителен и стопански упадък. По това време София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 30 джамии и текета, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3306 къщи.
Изграждането на София като столица на освободена България е въпрос на себеутвърждаване за цялата нация. Затова в нея се съсредоточава духовната и строителната енергия на властта и народа. Необходимостта от столица, която да удовлетвори изискванията за показност на градската архитектура, се задоволява с огромни свободни пространства, широки булеварди, богати паркове и градини. Така България съгражда в столицата си архитектурните обекти на своите мечти.
Настъпва най-светлият период в архитектурно-строителната история на града, в който обществените сгради, предназначени за всенародни нужди, се изграждат като храмове на българския дух. Тяхното присъствие повдига самочувствието на освободения народ.
Липсата на дипломирани архитекти сред българските строители налага да се привлекат чуждестранни специалисти. Поканени са изтъкнати европейски майстори.  Построените от тях сгради са естествено продължение на западноевропейските и руските строителни традиции. Независимо от това, те носят в себе си и нещо по-различно и по-човечно от строежите в западните градове. Чуждото влияние е преобразено и претворено на основата на българските архитектурни традиции. За по-малко от четири десетилетия (от 1879 г. до Първата световна война) са построени повече от шестдесет големи държавни и обществени сгради, десетки паметници, стотици модерни къщи. Почти всеки обект е изграден със завидно строително умение, с високи архитектурно-художествени достойнства.
По предлаоение на Алабин още през септември 1878г. са поставени  основите на Народната библиотека.През 1979г е праведено първото театрално представление. През 1981г. е създадено българско книжовно дружество , което прераства през 1911г. в БАН градоустройственият план на града  е бил изготвен от френския инженер Амадие и е утвърден на 16.01.1980г. от софийска община и на 10.04.1980г е утвърден от МС. В него напълно се залагат идеите за  създаване на съвременен град с модерни сгради, широки улици и булеварди,паркове и градини.някои от улиците и днес са със същите размери като; бул.Витоша,Патриарх Евтимии, Руски,христо ботев и др.голяма заслуга има кметът на столицата Димитър Петков.Градът се развива рингово.построени са повече от 30 обществени сгради  със съдействието на над 50 чуждестранни архитекти. Изграждат се: Орлов мост, Лъвов мост, Руски паметник, Докторския паметник, паметникът на Васил Левски, паметникът на освободителите.поставя се началото на плановото озеленяване на града: офрмени са пипиниерата/Борисовата градина/, Градската градина, докторската градина, градината пред военния клюб и др.залесени са и някои по-големи булеварди.След 1888 г. дървения водопровод е сменен с чугунени  тръби от Витоша, през 1907 г. е завършен Боянския водопровод, а през 1923-33г. се прокарва водопровод за снабвяне с вода от Рила.
    Постепенно се създава българска дипломирана архитектурна колегия. Още в началото на века тя поема в свои ръце изграждането на столицата. Редом с изтъкнатите европейски майстори, българските архитекти създават една нова, жизнена и демократична по своята същност архитектура.
Насъщните нужди на младата българска администрация и културните новости на населението са задоволени с представителни сгради, заменили неугледните помещения от началните години след Освобождението. София постепенно се превръща в модерен европейски град, достоен за столица на България.
Бурното демографско и стопанско развитие е съпроводено с всестранна строителна дейност. Наред с новите жилищни квартали, започва изграждане на все повече обществени сгради. Дворец, кметство, министерства, легации, църкви, училища, банки, поща, библиотека, читалища, печатница, търговски средища и заведения - това е част от онова, което се строи в кратки юридически срокове. Градът се задъхва в собствения си строителен ентусиазьм. Новите постройки често пъти изникват в неугледна благоустройствена среда. Териториалните рамки, определени за развитието на града, непрекъснато се разширяват и това налага постоянни промени и развитие наложени в първите градоустройствени планове на града.
През 1882 г. е създадено първото Министерство на обществените сгради. През 1888 г. кмет на София става Димитър Петков. Той успява да наложи за краткото време на своето управление (1888-1893) желязна воля в реализацията на най-съществените идеи, осигуряващи териториалното и пространственото развитие на града. Дълбоките градоустройствени преобразувания са отразени в кадастралната снимка на София, завършена от инженер Вилхелм Бартел през 1897 г.
През 1884 г. по проект на арх. К. Йованович, само пет години след освобождението, е завършена сградата на Народното събрание. От историческа гледна точка тя има изключително значение не само с внушаващата респект архитектура, но и с постигнатото архитектурно пространно внушение. Една година преди Съединението народните представители се събират в една сграда - храм на идеята за постигане на националното единство. И това внушение е постигнато с удивително майсторство, с много скромност и силно изявена монументалност. С извършената по-късно от арх. Пенчо Койчев пристройка на внушителното централно фоайе, развито на две нива, сградата добива и необходимата представителност на интериора.
В периода 1882-1884 г. е построена сградата на Държавната печатница по проект на виенския архитект Ф. Шванберг. Чрез автентичното „неокласическо" въздействие на мощния 100-метров корпус на производствената сграда ситуирана в сърцето на града, се подчертава голямата роля на печатното дело за младата българска държава.
По проекти на чешкия архитект Колар са изградени Военното училище (1892) и Военният клуб (1895-1900). Внушителната сграда на клуба е довършена с участието на Н. Лазаров. „Ренесансовата" постройка, с неповторимото си художествено въздействие, е най-хубавият паметник за славната победа на българската армия при Сливница и Драгоман.
През 1892 г. се изгражда I етап на Българската академия на науките като Министерство на външните дела. Сградата е разширена и достроена по проекти на С. Овчаров и Й. Йорданов през 1926

Хронология  на някои забележителни  архитектурни сгради и паметници след освобождението
   1878-92 г.-паметник на Васил Левски
   1882г.-руски паметник
   1883-84г.-докторски паметник
  1901-03г.- паметник на освободителите
  1881-1895г.-преустройство но конака в дворец
  1882г- поставени са основите на храм паметника Ал.Невски , а е завършен през 1912г. В чест на руския император Александър ІІ, наричан цар-освободител от българите.Това е най-големия храм паметник на балканския полуостров.
  1882г-създадена е Пипиниерата/Борисовата градина/
  1883-Държавна печатница
1884-Народно събрание
1885-Военно министерство
1888-старата централна гара
1891- Орлов мост и Лъвов мост
1892- БАН
1893-пощенската палата
1895-БНБ/ днешното министерство на търговията/
1895-1900- Военен клб/централен дом на БНА/
1900г.- Българска земеделска банка
1905г- Семинарията
1906-8г.-Синодалната палата
1907г.- Проект на ректората- софийския университет
1907г.-Художествената академия
1907г.-Народният театър
1909г.-Централната европейска синагога
1910г.-Централни хали
1910г.-Балканска банка/министерство на транспорта/
1911г.- Софийски минерални бани
1912г.- Търговска индустриална камара
1914г.-Софийска банка/централно у-ние на ДСК/


9.Статутът на Столична община
София посреща Освобождението през 1878 г. като един от основните селищни центрове в българските земи. Градът е търговско-промишлено и земеделско средище. Седалище е на санджак и има ключово място в църковно-просветните и революционните борби на българите. Градската територия е разделена на 18 махали, ръководени от изборните съвети на старейшините (ихтиар-меджлиси) начело с кмет (мухтар).
Веднага след освобождаването на София на 23 декември 1877 г., за временен административен началник на града е назначен княз Оболенски, който формира първия временен градски съвет. На 5 февруари 1878 г. за губернатор е назначен генерал Пьотр Алабин, под чието ръководство на 10 февруари с.г. са проведени избори и е формиран първият общински съвет от 12 души, начело с кмет, двама помощници и секретар. Вътрешната структура на града с 18 махали се запазва.
С обнародването на Временното положение за градските съвети от септември 1878 г. се определят ясно случаите, когато общинските власти действат като органи на самоуправление и ги разграничава от действията им като органи на държавната власт. В областта на самоуправлението контролът върху решенията на градските съвети, без да отслабва, се трансформира в духа на модерното европейско право от йерархически контрол по целесъобразност, в контрол по законосъобразност, при който само инициативата за неговото задействане остава в ръцете на губернатора или окръжния началник, но решенията се вземат отново от самоуправително тяло - губернския съвет. Напротив, когато общинските власти действат като държавни органи, те са само елемент от държавната машина и дължат пълно подчинение на по-висшестоящите губернатор и окръжен началник. През октомври 1878 г. седалището на Временното руско управление се премества от Пловдив в София и това утвърждава позицията на града като ръководен център за бъдещото Българско княжество.
На 18 август 1879 г. първото консервативно правителство обнародва Привременни правила за общинското градско и селско управление, които въвеждат нова регламентация на общинските органи. Те въвеждат назначаемост на кмета от централната власт и създават извънреден статут на столичния град: „Общинският съвет на град София се състои поради особеното положение на този град, като нова столица, от членове, половината назначени от княза и половината избрани". Въпреки протестите на общинския съвет това положение е приложено след изборите през септември с. г., но централната власт отстъпва и назначава 7 съветници при 8 избрани.
През лятото на 1882 г., по време на режима на княжеските пълномощия, в столицата се въвежда длъжността градоначалник, който има правата на окръжен управител. Във връзка с това през октомври с. г. градът е разделен на 4 полицейски участъка. Под влияние на издигането на столицата в полицейско отношение общинският съвет взима решение за обособяване на 4 градски части, управлявани по традиция от мухтари, представители на кмета. Законът за общините и градското управление от 1882 г. потвърждава назначаемостта на кметовете от правителството. През юли 1886 г., правителството на Петко Каравелов, регламентира общинската власт за близо петдесетгодишен срок чрез два еднотипни закона - за градските общини и за селските общини. Следващи френския общински закон от април 1884 г., те въвеждат т. нар. „административен режим", но при уравновесени тенденции на централизация и децентрализация. Общините се управляват от кмет и помощник-кметове (общинска управа/постоянно присъствие), избирани от пряко избран от населението общински съвет с тригодишен мандат. Общинската управа е изпълнителен орган на съвета. И кметовете, и съветите действат, от една страна, като институти на местното самоуправление и тогава се контролират от органите на регионалното самоуправление - окръжните съвети и техните постоянни комисии. От друга страна, те са органи на централната власт и са подчинени на нейните преки представители - околийските началници и окръжните управители. Този двойствен характер на общинските органи ги прави нестабилни и податливи както на натиск от страна на държавата, така и на местните интереси. Особен статут за столичната община не се предвижда.
Едва в края на 1918 г. коалиционният кабинет на демократи и радикали начело с Александър Малинов подготвя нов цялостен законопроект за градските общини, с отделна глава за „особени наредби за Столичната община". Петте градски части се превръщат в четири „подкметства", а общинският съвет се състои от 50 съветници. На основата на този проект, през май 1922 г., при управлението на БЗНС е приет първият Закон за Столичната община. Той разделя града на шест района, управлявани от деветчленни районни съвети, които избират кмет на района и двама негови помощници. Централният столичен съвет се съставя по особен начин. Първоначално в районните съвети се избират по 12 членове, които помежду си избират по трима представители в Централния съвет, а Министерският съвет има право да назначи още 12 души измежду общия брой районни съветници. Докато избраните за Централния съвет престават да участват в заседанията на районните съвети, то посочените от правителството заседават и в двата съвета. Измежду всички районни съветници с постановление на кабинета се назначава кмет на Централното управление, който не е отговорен пред Централния общински съвет. Тримата помощници на централния кмет обаче се избират от Централния съвет и могат да бъдат бламирани от него. Политическият характер на тази сложна система е подчертан и в забележката, че всяка група от най-малко 4 съветници в районно кметство има право на поне един съветник в Централния съвет.
Централният кмет се отстранява от длъжност с постановление на правителството и е изравнен по ранг с окръжен управител. При разпускане на Централния съвет автоматично се разпускат и районните съвети, а при разпускане на поне три от районните съвети може да бъде разпуснат и Централният съвет. При разпускане на районните съвети се прилага Законът за градските общини, като тричленните комисии се назначават от вътрешния министър. Съветниците в Централния съвет, излъчени от разпуснат районен съвет, продължават да изпълняват функциите си до заместването им с новоизбрани. При разпускане на Централния съвет за оперативно управление на общината се назначава седемчленна комисия, като председателите на районните тричленни комисии участват по право в нея, а вътрешното министерство назначава и нейния председател. В такъв случай изборите се насрочват за целия столичен град в рамките на три месеца. Законът за столичната община е нагледен пример за узаконяване на държавното вмешателство в автономията на най-голямата българска община. През май 1924 г. кабинетът на Демократическия сговор, начело с професор Александър Цанков, изменя Закона за Столичната община. Запазват се съществуващите шест района, като районните съвети се състоят от 6 -18 членове, съобразно броя на избирателите. Тези съвети избират между два и седем съветници (указани конкретно в закона) от своите състави за Централния съвет - общо 24 членове. Централният съвет избира кмета и помощниците му и може да ги бламира. Премахва се и възможността на правителството да назначава и уволнява кмета на столицата. Времето на действие на евентуалната Централна седемчленна комисия се ограничава до един месец. Изменението е палиативна мярка. То ликвидира само част от очевидните слабости на действащия дотогава закон и позволява на управляващите да си осигурят управлението на столицата, без да спечелят изборите.
През 1926 г. при управлението на Андрей Ляпчев с изменение на Закона за Столичната община е извършено прерайониране на града и се създават по-равностойни по големина и население райони. Това налага промянав броя на съветниците в районните съвети и на техните представители, избирани в Централния общински съвет. Промените имат изцяло технически характер. Управлението на столичния град в периода 1926 -1928 г. добре показва, че седемте общински съвета (шест районни и един централен) създават повече проблеми, отколкото решават.
Новият Закон за Столичната община от 1929 г. въвежда четиригодишен мандат за общинските органи - общински съвет, постоянно присъствие и кметски наместници в шестте района. Общинският съвет се състои от 36 членове, като всеки район избира между 5 и 8 от тях. Съветът се разтуря, ако 2/3 от съветниците не могат да изпълняват функциите си, не могат да бъдат заместени с подгласници и съветът не може да взима решения. Кметът се избира от общинския съвет, утвърждава се от вътрешния министър и има петима помощници, избирани по същия начин. За всеки район общинският съвет предлага по две кандидатури, от които едната кметът назначава за свой наместник. През февруарската сесия задължително се гласува бюджетът на общината, а през октомврийската- бюджетът на общинските стопански предприятия. Общинският съвет и постоянното присъствие запазват своите традиционни за страната компетенции. За столичния град се създава и т. нар. „засилено постоянно присъствие", за утвърждаване на тръжни книжа над 1 000 000 лева, като в него освен кмета и помощниците му участват и още двама съветници, определени от общинския съвет. Столичната община се изважда от компетенциите на Софийския окръжен управител и кореспондира директно с Вътрешното министерство.
Законът за Столичната община на правителството на Народния блок, приет по предложение на демократа Александър Гиргинов през 1932 г., намалява броя на районите на 4, начело с кметски наместници. Той въвежда задължително утвърждаване на всички решения на общинския съвет от централната власт.
След преврата на 19 май 1934 г. всички общински съвети са разпуснати и е издадена Временна наредба за управлението на общините. Решенията на техните постоянни присъствия подлежат на утвърждаване от органите на изпълнителната власт. Общините трябва да прилагат гласуваните и утвърдени бюджети за 1934-1935 финансова година, а ако нямат такива - за 1933-1934 финансова година. Единствено изключение е Столичната община, чийто нов бюджет, изработен от новоназначения кмет инженер Иван Иванов, се утвърждава от вътрешния министър. Промените са конкретизирани от наредбите за Столичната община и за застрояване на столицата София до 1936 г. и за съвета на общинските стопански предприятия. Публикувана е и Преходна наредба за общинските бюджети, която увеличава правата на изпълнителната власт и напълно ликвидира местното самоуправление. Софийската община е разделена на 5 районни комисарства, които извършват административното обслужване на населението.
Тези реформи превръщат общините в „обществено-стопански единици", най-малките подразделения на държавния организъм, загубили всякакво право на самоуправление. Вместо кмет, избиран от изборния общински съвет, се въвежда кмет, назначаван от държавните власти. Той трябва да притежава висок образователен ценз - висше образование или офицерско звание за градовете. Изборният общински съвет с 3-годишен мандат е заменен от нов с 5-годишен мандат, в който влизат по равни части общински чиновници (кметът, помощник-кметовете, главният учител или директорът на прогимназията, свещеник и техник, определени от околийския управител, лекар или фелдшер, ветеринарен лекар или ветеринарен фелдшер, агроном, лесничей) и един представител на местните корпорации и избрани съветници, равни по брой на останалите. В конституирания след 1 септември 1934 г. общински съвет влизат само чиновници и представители на корпорациите.
Едва през март 1937 г. се провеждат общински избори, които включват в общинските съвети и изборни съветници. За да намалят тяхното влияние, властите въвеждат т. нар. „засилена общинска управа", състояща се от кмета, от общинския съвет, утвърждава се от вътрешния министър и има петима помощници, избирани по същия начин. За всеки район общинският съвет предлага по две кандидатури, от които едната кметът назначава за свой наместник.
През февруарската сесия задължително се гласува бюджетът на общината, а през октомврийската- бюджетът на общинските стопански предприятия. Общинският съвет и постоянното присъствие запазват своите традиционни за страната компетенции. За столичния град се създава и т. нар. „засилено постоянно присъствие", за утвърждаване на тръжни книжа над 1 000 000 лева, като в него освен кмета и помощниците му участват и още двама съветници, определени от общинския съвет. Столичната община се изважда от компетенциите на Софийския окръжен управител и кореспондира директно с Вътрешното министерство.
Законът за Столичната община на правителството на Народния блок, приет по предложение на демократа Александър Гиргинов през 1932 г., намалява броя на районите на 4, начело с кметски наместници. Той въвежда задължително утвърждаване на всички решения на общинския съвет от централната власт.
След преврата на 19 май 1934 г. всички общински съвети са разпуснати и е издадена Временна наредба за управлението на общините. Решенията на техните постоянни присъствия подлежат на утвърждаване от органите на изпълнителната власт. Общините трябва да прилагат гласуваните и утвърдени бюджети за 1934-1935 финансова година, а ако нямат такива - за 1933-1934 финансова година. Единствено изключение е Столичната община, чийто нов бюджет, изработен от новоназначения кмет инженер Иван Иванов, се утвърждава от вътрешния министър. Промените са конкретизирани от наредбите за Столичната община и за застрояване на столицата София до 1936 г. и за съвета на общинските стопански предприятия. Публикувана е и Преходна наредба за общинските бюджети, която увеличава правата на изпълнителната власт и напълно ликвидира местното самоуправление. Софийската община е разделена на 5 районни комисарства, които извършват административното обслужване на населението.
Тези реформи превръщат общините в „обществено-стопански единици", най-малките подразделения на държавния организъм, загубили всякакво право на самоуправление. Вместо кмет, избиран от изборния общински съвет, се въвежда кмет, назначаван от държавните власти. Той трябва да притежава висок образователен ценз - висше образование или офицерско звание за градовете. Изборният общински съвет с 3-годишен мандат е заменен от нов с 5-годишен мандат, в който влизат по равни части общински чиновници (кметът, помощник-кметовете, главният учител или директорът на прогимназията, свещеник и техник, определени от околийския управител, лекар или фелдшер, ветеринарен лекар или ветеринарен фелдшер, агроном, лесничей) и един представител на местните корпорации и избрани съветници, равни по брой на останалите. В конституирания след 1 септември 1934 г. общински съвет влизат само чиновници и представители на корпорациите.
Едва през март 1937 г. се провеждат общински избори, които включват в общинските съвети и изборни съветници. За да намалят тяхното влияние, властите въвеждат т. нар. „засилена общинска управа", състояща се от кмета, помощник-кметовете и двама съветници, избрани от общинския съвет. Между сесиите на съвета те се ползват с неговите права. През 1938 г. е създадена Столичната голяма община, която разделя града на 11 района и включва 8 села, управлявани от 5 кметски представители и 2 помощник-представители.

10. Иван Иванов-кмет на София,управлявал най-дълго столицата
Когато се говори и пише за София не може да се отмине приноса на кмета на града-Иван Иванов /25.05.1934 г-09.09.1944 г./. Той има огромни заслуги за развитието на столицата и е най-дълго управрявалия кмет на столицата.
Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му - полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война. Иван Иванов е учил в Стара Загора, след това във Военното училище в София, а през 1915 г. завършва инженерно строителство в Мюнхен, Германия. Именно там среща и се влюбва в бъдещата си съпруга - германката Матилда, от която има три дъщери. През Първата световна война е бил в Македония, където ръководел строеж на жп линия.
През 1919 г. Иванов е назначен за зам.-началник на водоснабдяването на София, а през 1934 г. става кмет на града. Управлява 10 години, 3 месеца и 15 дни и това го прави най-дълго управлявалия кмет. Идеята столичани да пият от водите на Рила се е родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода. Вододайната зона е 196 кв. км. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което позволява на столицата да пие най-евтината вода на света.
Първият етап от водопровода София-Бистрица е бил готов през лятото на 1926 г. Вторият - Бистрица-Рила, е бил започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион "Юнак". Така е бил открит рилският водопровод. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие.
Година по-късно Иван Иванов, който докарал водата в София, станал кмет и първата задача, която си поставил, била да се пребори с корупцията и бюрокрацията. Наложил желязна финансова дисциплина и всеки месец публикувал разходите на кметството в списание "Сердика". Иванов имал навика да обикаля по улиците и кварталите на София всеки ден. Само за няколко години в безразборната дотогава архитектура на града бил сложен ред. През 1934 г. е изготвена нова "Наредба-закон за застрояване на столицата София", която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална единица — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Всички улици в центъра били павирани. Открити били 12 нови училища, 2 болници и бани по кварталите. Тръгнали са няколко градски автобусни линии, разширила се трамвайната мрежа, а през 1941 г. бил пуснат и първият тролей към Горна баня. По същото време е започнало масово озеленяване на София. Така се появили кестените по централните булеварди. Облицовали с камък коритата на Владайската и Преловската река. През този период била открита и къпалнията "Мария Луиза", млекоцентралата и месокомбинатът.
Междувременно Иван Иванов вече подготвя и строителството на язовир "Бели Искър". Съоръжението е било с обем 15,3 млн. кубични метра и е пуснато през 1949 г.
Веднага след 9 септември обаче талантът и човещината на кмета бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор. Обвинителите му са затруднени какво да измислят, за да го затворят, защото той е бил почтен мъж, не е присвоил нито стотинка и е работел денонощно за благото на софиянци. Фатално за Иванов се оказва едно негово стихотворение, публикувано в "Зора". В него се казва: "Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби". Негодувание заради тези стихове залива целия град и столичани са готови да разкъсат кмета-поет с позорната титла "апологет на фашизма".Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир "Искър". От Москва обаче идва отговор, че България си има световен хидроинженер - Иван Иванов.Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. Две години по-късно, през 1946 г., е помилван. Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир "Искър" и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие.

Заключение
    София е най-големия, най-гъсто населения и най-трудния град за управление. От ден на ден населението му расте и с това и проблемите се повишават. Без стабилна финансова помощ столицата трудно може да се управлява ефективно. Столицата е лицето на България към Европа и усилията за превръщането й в модерн европейски град трябва да бъдат първостепенна задача  и на общинското, и на държавното ръководство.
   Необходимо е да се извършват социологически изследвания и периодично да се извършват анализи на  проблемите на столицата. Това ще помогне изключително много за ефективното управление на града.
  От  анализа могат да се направят няколко извода:
 София е един от най-старите градове в Европа.
 София се нуждае от нова генерална визия за развитие в пространствено отношение.
 На лице е остра потребност от Закон за София, в който да са точно регламентирани  отношенията между столицата и държавните органи.
 Държавата не може да абдикира от проблемите на София, а трябва да е съпричастна, да участвува  при подобряване на инфраструктурата, тъй като столицата е лицето на страната ни.
 Необходима е дългосрочна стратегия за развитие на София за 20-30 години напред.

 

д-р по ик. Величка Рангелова


 

EDGE SOFT LTD